Да обичаш от душа това, което правиш – леля Минка от с.Манастир

На леля Минка Георгиева от село Манастир, общ.Провадия попаднахме случайно (до колкото случайности съществуват), когато започнахме да подготвяме прехода до манастира Кара Пещера. Благодарение на една семпла статия от 10 реда, публикувана през 2017г. в световно безизвестен сайт, разбрахме две неща: Първо в това село с 500 човека има църква, строена в края на XIX век. И второ – читалището в селото къта съвсем автентична етнографска сбирка и солидна уникална колекция от нишани. И това на половин час път от нас! И с ръка на сърцето – не бяхме чували нищо за читалището в село Манастир. За това решихме да проверим лично!
И сме възхитени! От колекцията. От природата. От селото. И най-вече от леля Минка.
Леля Минка е от хората, на които им пука! И това ѝ личи.
Не чака на кмета, общината или който и да е, да ѝ свърши работата. Леля Минка запрята ръкави. Без значение дали е за да изпрати тракийски експонат за анализ в БАН или за да се сбие с попа на селото, който е решил, че ще прибере вкъщи ценни църковни реликви. Леля Минка е от хората, които действат!
Ако имате път към село Манастир – отбийте се там! Да ви разкаже…
Да я послушате…

1. Представи се накратко.

Казвам се Минка Великова Георгиева. На 64 години, родена в град Провадия.
Завършила съм Техникум по икономика „Г. С. Раковски” Варна със специалност икономист-проектант.

2. От колко време се занимаваш с това?

Работила съм в АПК Провадия – в счетоводството, както и в Земеделска кооперация с. Манастир като главен счетоводител. През октомври 1995 г. започнах в НЧ „Илия Добрев 1899” в с. Манастир като читалищен секретар/библиотекар-специалист. Вече 25 години работя в читалището.

3. Разкажи ни малко повече за тревогите и за радостите в твоята професия.

От дете участвам в самодейни колективи към училището и читалището. Обичам много
книгите. Обичам поезията, обичам да рецитирам, да пея, да работя с деца и с възрастни. Оказах се на точното място. За проблеми и тревоги в професията няма да говоря. Щом обичаш от сърце и душа това, което правиш – друго нищо няма значение!

4. Как се събира и съхранява и толкова богато културно наследство? Срещаш ли трудности при популяризирането?

Музейната сбирка към читалището е открита през 1981 г. по случай 1300 години от създаването на българската държава. Аз приех музейните експонати от предишната колежка, през годините продължих да търся и обогатявам сбирката, да я преподреждам, да я представям и колкото мога да я рекламирам. Разполагаме вече с над 1400 предмета, всички те са дарение от хората. Всеки експонат е заведен в инвентарна книга на музейната сбирка и всеки дарител получава Свидетелство за дарение. Преди години идваха организирано много групи от Варна, с помощта на Конно дружество, което бяхме създали. След като гостите разглеждаха сбирката ги водехме на скалния манастир с каруци, облечени с манастирски носии, организирахме пикници с местни ястия и продукти. Днес за съжаление изпитваме затруднения в популяризирането и рекламирането на музейната сбирка, която е гордостта на с.Манастир.

5. Село Манастир има много богата история. Интересуват ли се младите от нея и имате ли често посетители в читалището?

Село Манастир има богата история, умни и будни хора през годините. Едно от първите
Читалища – създадено през 1899 г. Първото му име е „Пробуда” и това не е случайно.
В Манастир през 1891 г. е осветена църквата „Света Петка”, с много интересен иконостас, икони. Има килийно училище в една стара къща, по-късно училище, което през 2008 г. с почти 120-годишна история беше закрито, поради миграционните процеси и липсата на деца. В последните години все повече намаляват посещенията на гости в музейната сбирка. Най-вече се посещава от ученически групи от Варна, Девня и Провадия, които провеждат уроци по краезнание.

6. Докато сме на тази тема – има ли кой да те наследи? Предаваш ли този занаят на някого?

Село Манастир имаше много занаятчии – коларо-железари, бъчвари, дърводелци, шивачи на писани манастирски терлици, елеци-гайтанлии и потури-пачалии. Но за съжаление вече тези хора не са между живите и само снимков материал говори за техните умения и сръчност. В читалището по-възрастни жени показват на по-младите как се чепка вълна, как се тепа, как се преде, пресуква, тъче, плете.

7. Разкажи ни малко повече за дарителите и любителите на ценни находки, както и за фестивалите, на които се представяте.

За определени дарители не искам да говоря. Не може да се прави сравнение между тях. Всяко нещо, дарено на музейната сбирка има несравнима стойност – една монета, една тракийска плочка на бога-конник, една глинена отливка и т.н. Ние само можем да БЛАГОДАРИМ на нашите дарители. Тук мога да отбележа изключителният принос на г-жа Гергана Георгиева – председател на клуба по краезнание , учител по професия. Тя написа две книги –„Село Манастир” и „Читалищните секретари и манастирци” – в които подробно е описана историята на селото, обичаи, песни, подплатени с много снимки.
Към читалището работят следните колективи:

Женска певческа група „Манастирска китка” за автентични песни. Ръководител на групата съм аз. Участват 16 жени. Много награди, грамоти и медали е спечелила групата със старите песни, които са пеели нашите баби и прабаби. Участвали сме на почти всички национални събори в Копривщица през годините.

Колектив за изворен фолклор „Манастирски искри”. Представяме много обичаи, сред които Бабинден, Трифон Зарезан, Тодоровден, Еньовден, Игнажден, Сватбарските обичаи: „Замесване на меденик”, „Изнасяне на меденик”, „Сватосване”, „Ризарки” и др. Имаме грамоти, награди медали за призови места в Бяла, Попово, Царевци – Свищов, Китен и т.н.

Младежки колектив за автентични хора „Манастирски изгреви”. За няколко години
спечелиха сърцата на публиката, на журито в град Суворово, с. Водица, „Аспарухово пее и танцува” и т.н.

Колектив за представяне на автентични костюми „Манастирски багри”. Той е може би най-успешният, най-награждаваният колектив. С представените носии на повече от сто години ние сме очаквани с голям интерес от етнографи, от познавачи на шевици, накити и т.н.
Нашите колективи са ни донесли повече от 75 златни медали, наши експонати са
гостували в град Рени, град Болград – Украйна. Участвали сме в международни фолклорни фестивали в Украйна, Румъния, Хърватия. Където и да сме се представили у нас или в чужбина, достойно сме защитили името на с.Манастир, НЧ „Илия Добрев 1899” и община Провадия.

8. При последната ни среща спомена един интересен ритуал, който понякога пресъздавате при голям интерес – с ключовото участие на едно медено изкушение. Сподели повече за него, както и за други ваши интересни инициативи.

Обичаят „Меденик” е предсватбена традиция. Обикновено се прави в събота надвечер, а в неделя е сватбата. Медената пита е символ на сладкия семен живот. Питата е навита
спираловидно. Намазана е с петмез или мед и поръсена със счукани орехи. Покрива се с
червена вала (кърпа) и китка босилек – против уроки. Пеят се определени песни, в които се припяват булката и зетя. Накрая меденика се разчупва на две над главата на малко
момченце, за да е момче първото дете и да продължи рода. Черпят се гостите с парче меденик и вино. Играят се хора.

9. Стана дума за кулинарни изкушения, а ние в Мацкисс сме любители гастрономи. С какви местни ястия се гордеете в с. Манастир и с какво би ни почерпила ти, когато ти гостуваме следващият път?

Село Манастир е известно с бял манастирски курбан, с печена тиква на пещ, милина.
Следващия път ще ви посрещна с манастирска милина (баница).

10. Кой експонат в читалището е най-ценен и кой е най-важен лично за теб?

Не мога да определя кой е най-ценен. Целият музеен фонд е незаменимо богатство, което разказва за историята, бита, обичаите, нравите, песните на едно село.

11. Коя е любимата ти история от този край?

Всичко, което се отнася за с. Манастир. Любима ми е легендата за мома Монастирица, от където води името си селото.

12. Мъжко момиче ли е българката?

Българката е силна жена! Отваряйки бабината ракла в музейната сбирка на
читалището, в мен нахлуват думите от едно стихотворение на неизвестен автор:
„Бялата риза на баба – с големите бойове,
с нея е пяла на хора и по седенки,
на годежи и сватби,
С нея е раждала децата си по синурите,
С нея е изпращала синовете си на фронта да се бият за народна свобода,
Но винаги я е запазила чиста и неопетнена,
За да го има българското, за да го има манастирското!“

13. Срещаш ли подкрепа от семейството ти и споделят и те твоите интереси?

Благодаря за разбирането и подкрепата на съпруга ми! Благодаря на децата и внуците
ми, че те не само ме подкрепят, но активно участват в самодейността на
читалището, обичат и ценят родното, българското!

14. За какво мечтаеш?

За какво мечтая? Да ми стигне времето, всичко което съм събрала като снимки, факти, истории, родословни дървета, песни, обичаи, богатия на събития 25-годишен професионален труд да го обобщя и да го предам на следващите след мен!

15. Пожелай ни нещо красиво или сподели любима мъдрост за финал.

Едно любимо стихотворение на обичната провадийска поетеса Ивелина Радионова:

„Всеки ден е надежда, всеки ден ти е дар,
Ако с вяра поглеждаш и в сърцето със жар,
Всеки ден е жълтица, с всеки ден си богат,
Щом летиш като птица над широкия свят.
Всеки ден е светулка, всеки ден е пътека
И ти свири с цигулка на душа да е леко.
Всеки ден е усмивка, всеки ден ти е радост
И се скрива в извивка на безгрижната младост.
Всеки ден става спомен, всеки ден и е гост
Лист календарен отронен и към бъдното мост.”