Венетка и Попи постоянно ми набиват в бившата руса главица, че Вселената чува. Не им вярвам. Ама и не споря. Смятам, че всеки е свободен да вярва в каквото намери за добре.
Обаче колкото повече да се опитвам да стоя далеч от чакри, енергии, ангели, демони, знамения, вълшебства, уроки, магии и т.н., толкова повече Фортуна ми изпраща хора на диаметралното мнение. Предполагам, че е някаква математическа закономерност, ама за съжаление не разбирам и от математика, че да мога да я обясня.
Как да е – за разлика от целия състав на Мацкисс, аз не вярвам в нищо. Оправдавам се с тезата, че все един трябва да е здравият разум и някак странно се сещам за фразата на Нейчо Неев: „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер”. Случайност предполагам.
Така стигаме до историята, която сами си забъркахме преди няколко уикенда. История за знаците по пътя, които крещяха „НЕ“, ама до последно се правихме, че не виждаме.
Ботев е любимото място на Митака. Така и не разбрахме пъпа ли му е хвърлен на тоя връх или го оглежда да го купува, ама факт – като влезе в Заслона, Бат’ Вальо го посреща с думите „Аман, бе! Ти пак ли си тук?“. Така успя да го предаде и на нас, и благодарение на тоя факт, както казва един приятел „имам чувството, че тоя връх го катерите през седмица“.
И тъкмо беше започнало да ни писва, когато се качихме на върха за първи път през зимата. Мамка му, това е съвсем различно усещане. Митака е прав – има нещо в това място. Нещо, което остава в теб дълго след като си се прибрал в цивилизацията и те кара да искаш да се връщаш. Застанал насред бялата пустош на 2376 метра надморска височина осъзнаваш колко малък си всъщност и всичко, което долу смяташ за проблеми ти се струва толкова незначително. Красиво е. Нереално е.
Когато има желание, има и начин. Събрахме се хайманите, напаснахме отпуските и дим да ни няма…
Сега много искам да ви разкажа една героична история, как се качихме до върха при вятър 120км/ч., ама няма да го направя. Не и този път. Този път ще ви разкажа как дори и откровен атеист като мен, понякога не може да избяга от очевидното и да не чуе как Вселената нашепва… Не! Направо си крещи: „Стойте си на топло и си пийте ракията, де сте тръгнали на майната си!“.
Наистина… Много исках да Ви разкажа епична история, но уви… Днес ще Ви дам…
Десет причини да НЕ се качите на Ботев през зимата
Като за начало – събрали сте се хайманите. Пуснали са Ви от работа с обещанието после да не ви го изкарат през носа. Започвате да събирате багажа. Има много теории за багажа. От абсолютно минималистични, до такива гласящи „взимай всичко, че може да потрябва“.
Геша е от привържениците на втората теория. Даже мисля, че спокойно може да напише наръчник „Как да натикате половината си къща в раницата за еднодневен преход“. Обаче, каквото и верую да изповядвате по темата с багажа, накрая всичко опира до алкохола в раницата… Както го е възпял онзи класик Папи Ханс – „То е най-малкото дезинфекция“. И така – Геша натъпкал дрехи, храна, чорапи, терлички, шушони, храна, котките, пикела, потници, храна, челник, одеалце, храна, още малко храна и два сандвича за всеки случай. Дошло време да напъха и виното, щото – може да застуди, нали… Слязъл в Светая Светих – мазата с буретата, светнал и… се строполил на земята и заплакал. Той като я разказва тая история не звучи точно така, ама вие на мен ли ще вярвате или на него?
Геша притихнал пред картината как канелката на малкото буре е отървала и 40 литра вино небрежно се търкалят по пода. 40 литра!!! И това ако не е карък! И това ако не е грях! И ПЪРВАТА причина да си останете вкъщи и да роните горки сълзи, попивайки рубинената течност със стирката. Колко наздравици, колко споделени моменти, колко припева на „градил Илия килия“… На пода! Геша обаче казал „майната му, да сме живи и здрави“, избърсал сълзите и виното, и сложил два суджука в багажа. За кадем. Тръгваме на сутринта.
ВТОРИЯТ знак, който Вселената Ви дава е да забравите въжето и да се върнете до вкъщи. После можете да си плюете през рамото, да строшите 7 клечки на прага, да се превъртите три пъти, да си прелеете вода излизайки /вода, че виното вече сте го излели/, но няма файда. Вселената вече е завихрила цикъла с гадости. Българите сме суеверен народ. Старите хора казват – „ Не се връщай от пътя — няма да ти върви“. Обаче Попи се върнала за въжето. Не че в колата няма още две и Митака не носи три допълнително. Ама екипировката била лична отговорност. Безотговорно било да не се върне. На карък също, но Попи си казала „майната му, да сме живи и здрави“.
На ТРЕТО място – много е важно да спукате гума. Естествено, добре би било да нямате резервна или в най-добрия случай да имате такава, от която „и чеп за зеле“ да не става. В нашият случай осъзнахме, че гумата е спукана на кафе-паузата на бензиностанция, която е залепена до гумаджийница (баси яката дума). Всъщност даже не бяхме го осъзнали, докато не дойде Боса на вулканизатора и не ни заяви, че гумата ни е за лечение и той е нашият човек. Бил ни видял на камерите. И това предполагам е случайност. Лепенето на гумата ни излезе почти колкото обяд на Банско. Или барем една нова гума. Дружно си казахме „майната му, да сме живи и здрави“.
ЧЕТВЪРТОТО знамение намираме в това, как карайки си с току-що залепената на две места гума виждате как в банкета на пътя е спрял микробус. Изнасяте се една идея в ляво, без да влизте в насрещното, леко намаляте скоростта и в тоя момент… тъпака в спрелия бус получава провидение свисше и решава, че ще прави обратен завой, като брутално ви сече пътя. Стискате волана, набивате спирачки и събирате всички пътници от задната седалка на врата си. Мислех да спомена майка му, ама не можах да се запра. Затова споменахме мама му, леля му, баба му и родата до девето коляно. Да се чувстват поздравени! Мислех да спра и сляза с точилката /стои в колата, щото на жена не ѝ отивало да има бухалка/, ама от задната седалка ме контрираха с „майната му, да сме живи и здрави“.
Плюете си в пазвата пиете вода и продължавате към причина номер ПЕТ. Попи следи прогнозата, облаците, вятъра, атмосферното налягане и хороскопа в общо осем сайта и три приложения. Ако познаваше числата от тотото така, както процентната вероятност за валежи, до сега да си бяхме купили хижа в Балкана и да се бяхме пенсионирали. Уви – в следващите 3 дни времето ще е гадно. Много, много гадно. Вятър, вятър и пак вятър. Дано поне да има сняг. Тук е момента, ако нямате план Б, да си съчините такъв. Или да обърнете обратно, посока мазата на Геша да проверите какво точно е останало да се бландика из буретата. С чисто научна цел.
На ШЕСТО място – спирате на паркинга на ВЕЦ Видима. Сняг няма, но пък поне времето е стабилно. Почвате да се преобличате, преобувате и тъкмо когато цялата група е готова се изсипва очарователно дразнещ дъжд. Априлци е на 5 минути път, все ще се намери къща, която да събере 10 човека, обаче си казвате „майната му, да сме живи и здрави“ и потегляте през дъжда и калта – напред и нагоре. Благополучно стигате мокри до хижата.
Засядате да си сушите чорапите на камината. Греете ракията. Режете суджука. Геша вади виното и за 86-ти път днес разказва историята за бъчвата, канелката и 40-те кила вино, дето отидоха зян. Попи проверява прогнозата – на сутринта дават симпатичните 120км/ч. сила на вятъра. *. И това ако не е знамение СЕДЕМ, не знам кое да е. Ама според Митака – нашето било лигавщина, ние никога не сме се предавали, не го бил очаквал от нас. К’во толкова – малко вятър щяло да има. Тоя верно не е у ред…
Сутринта се надигам от алармата. Обаче не тя е страшна. Страшно е как вятъра свисти и блъска двете борчета пред прозореца на стаята. Абсурд! Ще дремна още 10-15 минути и слизам да пия кафе и да чуя новия план. Едно е да гледаш прогнозата в приложение на мобилен телефон, съвсем друго е да виждаш през прозореца как причина № ОСЕМ се опитва да отнесе хижата.
Слизам по пижама и се засичам с хижаря. Поглежда ме и отбелязва, че облеклото ми било идеално за днешния ден. Предупреждава да не ходим никъде, ПСС пуснали съобщение, ако нямаме кой знае какъв зор да си седим на топло и да си пием ракията. Завършва тирадата с най-българския съвет „Не знам, вие си знаете, ама и барометъра падна!“. Питам как така падна? Спукаха ме от майтап, че не бил паднал наистина, просто когато показанието на барометъра паднело, било индикация, че идва лошо време. Тамън да се почувствам като блондинка и хижаря ме отърва от срама – „Права е червенокосата – вятъра наистина го събори!“. Оригинално русото ми мозъче ликува и в същото време осъзнава, че това ако не е причина № ДЕВЕТ да си седите на gluteus maximus-а, не знам кое да е!
Митака е облечен, обут и мрънка, че сме се мотали. Нищо му нямало на времето, другата група била тръгнала преди половин час. Добрев е облечен и обут и мрънка, че сме луди. Мислел да подаде сигнал до ПСС за другата група. Чиче Мите небрежно вмята в разговора, че носел още два литра ракия, да сме спрели да се занимаваме с глупости. Взимаме компромисното решение, да се качим до Млечния чал и да слезем да нощуваме в Априлци. Очевидно най-накрая ни е дошъл акъла в главите, ама не съвсем. Геша пъха двата сандвича в раницата, Буля слага още 4-5, щото да не отидели зян. Митака е щастлив, Добрев твърди, че „всички ше омрем“. Тръгваме към Чала. Духа, ама е красиво, дявол го взел. Много, много красиво.
Стигаме Панорамата. Митака продължава да твърди, че на времето нищо му няма, просто ние сме лигльовци. Добрев се кълне във всички земни божества, че ако оцелее ще спре пиенето. И на цялата тая хубост – Геша заявява, че е гладен. Не думай! Спираме да хапне. Поглеждам към Чала. Предната група наистина се катери, преполовили са го. И в тоя момент виждам как една мечка подсича ската, точно след последните по въжето. За първи път виждам мечка да бяга из Балкана. Невероятна гледка. Един от онези моменти, дето те карат да се чувстваш жив. Дето не ти се случват всеки ден. Каква ни беше реакцията е история, която съвсем скоро ще разкажа. Но бягащата към нас Мецана беше причина номер ДЕСЕТ да се върнем обратно.
Върхът ще си е там и догодина. И следващата. И много след нас. Просто понякога е нужно да дадеш крачка назад. За да се засилиш. И ако Ви се ходи на зимен Ботев, чакаме ви от 04 до 06 март 2022г. Подробности тук и във FB.
Смях се с глас!