На 20 юли отбелязваме Илинден – денят на свети пророк Илия, един от най-значимите летни празници в народния календар. Това е време, в което християнската вяра, древните вярвания и народната традиция се преплитат в едно – в силата на бурята, огъня, плодородието и почитта към предците.
Кой е Свети Илия?
Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахаав и царица Йезавел, които се кланяли на езически бог. Той предрича на царя-езичник голяма суша, с която ще бъде наказан за греховете си. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина.
Свети Илия е известен със своята огнена сила и небесна справедливост. В християнската традиция той е покровител на гръмотевиците, бурите и огъня. Вярва се, че се вози на огнена колесница, теглена от четири огнени коня, и със силни гръмотевици преследва злите сили по небето.
Илинден в българската народна традиция
Във фолклорното съзнание Илия е почитан и със страхопочитание – наричан Гръмовник, Буревестник, небесният господар на дъждовете и плодородието.
Според стара българска традиция на Илинден се приготвя курбан – обикновено се коли най-старият петел в двора. Домакините месят обредна питка, наричана „боговица“ или „колач“, а трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. В чест на свети Илия често се принася в жертва и мъжко чифтокопитно животно – овен, бик или вол, за да се умилостиви небесният светец. Според народното вярване, ако се разгневи, той може да „изтръска ръкавите си“ и да донесе градушки и наводнения. Курбанът се освещава, а празничната трапеза се подрежда върху могила или край параклис извън селото – на свято, открито място.
На Илинден:
Не се работи, за да не се разгневи светецът и да не прати бури, гръм и градушки.
Жертва се курбан – обикновено петел или овен, за здраве и плодородие.
Хората се събират на общоселски събори, особено в планинските райони – хапват, пият, играят хора и славят покровителя.
Това е и времето на втората коситба, затова се смята, че свети Илия „приключва лятото“ и „обръща времето“.
Илинден край морето – традицията ни във Варна
Макар свети Илия да е покровител на бурите, варненци го почитат с вяра и уважение, надявайки се, че ще пази морето спокойно и улова – богат.
В някои варненски села и квартали Илинден се отбелязва с църковна служба, водосвет, и рибен курбан.
Рибарите се молят за здраве и добра слука, а старите морски вълци казват:
„Който на Илинден в морето влезе, или ще излезе нов човек, или изобщо няма да излезе.“
От тук е и поверието, че на Илинден не се влиза в морето, защото взима жертви.
Затова денят носи и леко мистичен привкус за морските хора – те гледат към хоризонта с уважение, към небето с почит и към свети Илия със страхопочитание.
Илинден за нас
Днес празнува човекът, който преди години ни даде името Тhe Мацкисс.
Тръгна от един поздрав – Как сте, Тhe Мацкисс? Мина през нарицателно за една голяма и шумна женска компания, за да стигне до вписване в Търговския регистър на Републиката. Много промени претърпяхме през годините, но никога не сме сменяли името (въпреки „съветите“ в тази насока).
И така, Кръстник!
Нека духът на свети Илия ти дава силата на бурята, смелостта на огъня и волята на мълнията! Бъди здрав като канара, решителен като гръм и винаги с огън в сърцето си – за семейството, за приятелите и за пътя напред!
Наздраве и да пазиш огъня жив!
Живи и здрави да са и всички, които празнуват днес!
Нека бурите да отминават далеч от дома ви,
а огънят на живота – да гори ярко в сърцата Ви.
Бъдете силни като небето и чисти като лятна дъждовна капка!