Има хора, които не се опитват да правят впечатление — те просто живеят по начин, който неизбежно оставя следа след тях. Без шум, без поза, без нужда да бъдат в центъра. Просто с присъствие, което се помни.
Това интервю е точно за такъв човек.
В „Разговори край огъня“ този път сядаме с Коцето — наш голям приятел и човек от онези, които винаги ще помогнат, без да се замислят. От онези, на които можеш да разчиташ, дори когато сам още не си сигурен какво точно ти трябва. И да — винаги ни се връзва на глупостите, с усмивка, с леко поклащане на глава и без излишни въпроси. Което, честно казано, е рядък талант.
С него говорим за Дулово — за мястото, което го е създало такъв, какъвто е. За ТД „Караджата“ и всичко, което стои зад тези 70 години история, хора и спомени. За планината — която за него не е просто дестинация, а начин на дишане. За палатки, които понякога се местят в последния момент, за хаос, който по някакъв начин винаги се подрежда, и за онези моменти, които не могат да се планират, но точно затова остават най-истински.
Привет, Коце! Радваме се да те посрещнем в „Разговори край огъня“. Разкажи ни накратко за себе си за хората, които все още не те познават.
Това е най-трудният въпрос предпочитам хората да говорят за мен.
Бел.ред.:
Ах, тая пуста скромност!
Но честно казано — хората говорят хубави неща.
Коцето е от онези все по-рядко срещани добри хора, които винаги ще ти помогнат, без да се замислят. Връзва се на всяка наша щуротия с усмивка, сръчен е за всичко и носи едно огромно сърце, което трудно остава незабелязано. От хората е, които не обичат да бъдат в центъра на вниманието, но винаги оставят следа след себе си — с отношение, с жест или просто с присъствието си. Умее да прави нещата с лекота, но и с много душа, а около него някак естествено става по-спокойно и по-истинско.
Ти си заместник-председател на ТД „Караджата“ – гр. Дулово. От кога си част от туристическото движение и как започна всичко при теб?
Туристическо дружество „Караджата“ е основано през 1956 година и успява да се съхрани през годините, макар и с едно кратко прекъсване в периода между 2011 и 2016 година. След това дружеството беше възстановено благодарение на усилията на сегашния ни председател Валентин Грънчаров и Димитър Колев, който е един от най-дейните и отдадени членове.
Аз самият съм част от дружеството от 2016 година. На последното отчетно-изборно събрание през 2024 година бях предложен и избран за член на Управителния съвет, а впоследствие колегите ми гласуваха доверие и за поста заместник-председател. За мен това е не само отговорност, но и чест.
Може би най-интересното около дружеството е самото му име — „Караджата“. Много хора го свързват със съратника на Хаджи Димитър, но всъщност името идва от прозвището на местния герой и антифашист Никола Петров – Караджата, роден в село Брадвари, недалеч от Дулово. Той е бил участник в партизанското движение и командир на четата „Чавдар“. Името носи силен местен дух и история, с която ние се гордеем и до днес.
Докато сме на тази тема – разкажи ни малко повече за Дулово.
Дулово е малък, но много пъстър град, в който съм роден, макар че моята лична история е доста интересна сама по себе си. Населението е предимно смесено и може би именно това прави мястото толкова специално — хора с различни религии и култура живеят спокойно и с уважение помежду си. Това винаги ми е харесвало и според мен е едно от най-хубавите неща в нашия град.
Имаше години, в които Дулово беше в застой, но напоследък градът започна видимо да се развива и това се усеща. Радвам се, че все повече неща се обновяват и хората имат желание да правят средата около себе си по-добра.
В Дулово се намира и най-голямото средно училище в област Силистра, където съм завършил и аз. Освен него има още основно училище и Професионална гимназия по облекло, обслужване и транспорт. Градът разполага с два парка, болница, музей и търговски обекти на големи вериги, което го прави спокойно и удобно място за живот. Макар да не е голям град, Дулово има своя характер, своя атмосфера и хора, които трудно забравяш.
Поддържате екопътеката край село Върбино – какво могат да очакват посетителите? С какво този маршрут е по-специален? Подходящ ли е за начинаещи?
По идея на членове на Управителния съвет на дружеството решихме да създадем и маркираме екопътека до Скалните манастири в околностите на село Върбино. Целта ни беше проста, но важна — да провокираме хората да излизат по-често сред природата и да откриват красотата около нас.
Маршрутът е кръгов и преминава през едни от най-интересните природни и исторически обекти в района — Скалните манастири и така наречените Хайдушки къщи. Те са част от местността Сухоречието, позната на всички ни като Канагьола.
Пътеката е лека и лежерна, което я прави подходяща както за начинаещи туристи, така и за деца. Идеята ни беше именно такава — всеки да може да се докосне до планината без да е необходим специален опит, а просто с желание да бъде навън и да открива.
Тази година отбелязвате юбилей – 70 годишнина от основаването на ТД „Караджата“. Подготвяте ли се?
Тази година отбелязваме 70 години от създаването на дружеството и това за нас е едновременно гордост и предизвикателство. Това е дълъг път, изпълнен с много труд, отдаденост и хора, които са оставили част от себе си в тази история. Доста работа вече сме свършили, но и занапред има още какво да се прави и развива.
Подготвили сме и изненади за празника, които ще се видят на място. Поканили сме туристически дружества от различни градове — както такива, на които сме били гости, така и такива, с които тепърва ще се срещнем. Идеята е юбилеят да не бъде просто празник, а среща на хора с обща любов към природата и туризма.
Бел.ред.: Естествено, че и ние отиваме на банкет — всъщност, май сме ходили навсякъде, където ни канят. А понякога дори и там, където не са ни канили… но това е друга тема. За повече информация виж Рожден ден на ТД „Караджата“ – гр. Дулово.
Какво ти дава планината което не може да откриеш другаде?
Планината ми дава спокойствие, удоволствие и незабравими гледки, които трудно могат да се опишат с думи. Там човек успява да избяга от шума и напрежението и остава насаме със себе си и природата. Освен това ми дава възможност да споделям емоции с приятели — моменти, които остават за цял живот.
И най-важното — благодарение на планината се запознах с Вас. Понякога именно пътеките в планината срещат хората по най-истинския начин.
От къде е любовта ти към планината?
Любовта ми към планината започна още в ученическите години, когато всяко лято училищата организираха екскурзионни летувания. Първата ми истинска среща с планината беше в шести клас, когато посетих Родопите. Спомням си усещането и до днес — тишината, въздуха, гледките… сякаш нещо в мен остана там завинаги.
Точно от това пътуване има и една много специална снимка. Появила се е в местния вестник, а баща ми я е изрязал, сложил я е в рамка и до днес стои на стената в стаята му. Може би именно тази снимка пази началото на връзката ми с планината — една любов, която с годините само става по-силна.
И малко предизвикателство – разкажи историята как се съгласи да преместим цял палатков лагер… при това разгънат!
А, това е от миналото лято – туристическия фестивал на БТС на Мальовица!
След като бяхме построили палатковия лагер и всичко беше готово, една част от групата слезе до Меча поляна. Аз тръгнах малко по-късно и по пътя срещнах Мери, която беше като „градоносен облак“ — ядосана, защото другите били решили да местят палатките. След нея срещнах притеснената Венетка и госпожа Камбурова, която пък с усмивка каза: „Колкото повече действия се извършват, толкова по-голям е шансът да стане епично.“
Накрая се появи и Борянка — „ни лук яла, ни лук мирисала“, а всъщност идеята била нейна. И за да не стигнем до „трета световна война“, се включих и аз в преместването. А имах ли избор? Знаех, че сте луди, но чак пък толкова…
Истината е, че такива моменти остават най-ярки. И макар да е било хаотично, точно това прави преживяванията истински. Аз винаги съм казвал — обичам „лудите“ хора, те ухаят на живот.
За финал – кажи ни нещо от сърце, както само един добруджанец може. Какво ще ни пожелаеш?
Благодарен съм, че ви познавам. Възхищавам ви се на ентусиазма, на смелостта, на чувството за отговорност и на отдадеността към каузата, с която сте се захванали. Това не е просто хоби или дейност — това е начин на живот.
Пожелавам ви да продължавате все така, със същия дух и енергия, и да ви очакват още много нови предизвикателства, с които съм сигурен, че ще се справите. А на себе си — да бъда по-често с вас, защото такива моменти дават смисъл.
ОБИЧАМ ВИ.
