Лято е. Слънцето прежуря, ентусиазмът кипи, а ние – въоръжени с палатки, надуваеми дюшеци и наивната надежда, че ще намерим идеалното място за лагеруване пристигаме на феста на БТС.
Така започна нашата поредна *епична* авантюра сред природата – една палаткова одисея, в която търсехме не просто място за нощувка, а светия граал на къмпинга: равен терен, без комари и със сянка.
14:00 – Пристигнахме… с академично закъснение
Класика – пристигаме след всички останали. Разбира се, равните места вече са окупирани от ветерани в къмпингуването с нивелир в раницата. Нас ни пращат някъде “в края на лагера”, където поляната изглежда като тренировъчна база за парапланеризъм.
14:30 – Имаме терен! Почти…
След обстойна проверка на всички наклони, дупки и потенциални капани за глезени, откриваме нещо като място. Леко на баир, леко под наклон, но с гледка към комшиите, които вече се готвят да засвирят на китара. Оптимизмът ни е жив – ще пеем по съседски.
15:00 – Катунът се разпъва
Настаняването започва. Палатките се борят с вятъра, колчетата се губят из тревата, а спалните чували се излежават, сякаш вече са на почивка.
15:24 – Прозрение: слънцето изгрява от изток!
Изведнъж се замисляме – ами ако тук напече в 6 сутринта? Ще се събудим като печени чушки.
15:26 – Е, два дена ще се изтрае…
Класическа реплика на къмпинг ентусиаста, преди да осъзнае колко дълго са 48 часа в наклонена палатка.
16:00 – Лагерът е готов
Палатките са изправени. Багажът вече не прилича на експлозия на консервна фабрика. Усеща се ред. Или поне нещо подобно.
16:03 – Бирата е отворена
Първият заслужен тост! А после… редно е да се запознаем с комшиите. Нали сме социални същества?
16:15 – Оууу, не…
Комшиите наистина пеят. И то не в добрия смисъл. Всъщност вият…
16:21 – Бягство в неизвестното
Решаваме да се поразходим, да си прочистим ушите. И… яяяя! Попадаме на перфектното място! Равен терен, сянка, слънце, огнище, НИКАКВИ комшии!
16:34 – Дилема: да се местим или не?
Борба между мързела и мечта. Аргументи летят. Очи се въртят. Думата “абсурд” се чува няколко пъти.
16:35 – Местим се!
Айде, бе! За колко няма да се преместим… Половин час работа!
16:36 – Не се местим!
Няма да събираме отново целия пътуващ хаос, само и само да го преместим 300 метра по-надолу. Тотално безумие е това!
16:39 – Победител е… “да се местим”
Надделя другарката, дето най-много НЕ искаше да се местим, но все пак каза, че ще се преместим, защото другите искали да се местим. Другите вече не искахме да се местим, ама тя каза, че ще се местим.
Изненадващо, водещият противник на идеята изведнъж стана неин най-голям поддръжник. Логиката е зад борда. Следваме порива!
16:41 – Гениалният план: местене без сгъване!
Палатки се мъкнат цели. Нищо не се прибира, всичко се влачи. Изглеждаме като циркова трупа на турне. А някакви хора ни снимат, вероятно вече сме вайръл.
18:00 – Великото преселение приключи!
Новият лагер е факт. Равен терен, слънце, сянка, тишина. Дюшеците проскърцват доволно. Ние – още повече.
18:08 – Отваряме нова бира
Този път за отпразнуване на новото място и тоталната липса на здрав разум. Но какво е животът, ако не серия от необмислени, но славни решения?
Извод от деня:
Колкото повече действия се извършват, толкова по-голям е шансът да стане епично!
И за финал – специални благодарности на Костадин Желев от Туристическо дружество „Караджата“ – гр. Дулово, за приятелството и за това, че винаги ни се връзва на глупостите. Без него тази история нямаше да е същата.