Когато за пръв път се роди идеята да отидем на посещение в дестилерията на Ракия Исперих, от няколко места чухме как… Няма да стане! Никой нямало да ни пусне да гледаме как се случва магията на ракията. То това не било музей, било производствена база и изобщо било наивно да смятаме, че някой ще си прави труда да ни разхожда между казаните. Че и да ни обяснява за процеса!
За тая цел си имало големи дестилерии с дегустационни зали и мениджмънт ориентиран в тази посока.
Е, не се съгласихме! Чували ли сте, че когато хората не могат да направят нещо ще кажат, че и вие не можете да го направите. В Мацкисс обаче – обичаме да се предизвикваме!
Смело и безотговорно решихме да опитаме. След няколко разменени имейла ни се обади един много сериозно звучащ и възпитан господин – Баръш Муса. Каза, че никога не са правили нещо подобно – да вкарат 30 външни човека в базата, но е добра идея и си струва да се помисли по въпроса. След ден се обади отново и каза, че ще ни очакват. Обещахме да се държим прилично.
В уреченият ден и час на центъра на Исперих ни посрещна усмихнат младеж в работни дрехи. Да, точно така! Сериозно звучащият по телефона и възпитан господин Муса се оказа едва на 31г. Бързо минахме на „ти“.
В следващите почти три часа ни разходи из дестилерията – от приемката за плодове, през ферментаторите, казаните, избата с бъчви и накрая… Дегустация! Толкова много се беше постарал и остави у всички едно такова чувство, че тая земя още ражда прекрасни работливи млади хора. Винаги си личи, когато някой прави нещо от цялото си сърце. И това важи за Баръш с пълна сила.
Пихме ракия от тиква, къпини и смокини /абсолютният фаворит/ и естествено класиката – кайсиева отлежала.
Още тогава знаехме две неща – първо обезателно ще се върнем пак и второ – ще поканим Баръш в Кокошарника.
Благодарим му от сърце и му желаем здраве, семейно щастие и успехи във всичко.
Представи се накратко.
Казвам се Баръш Муса, на 31 г., счетоводител-финансист по образование и ракия-дистилър по призвание. Щастливо женен от 5 години, имам малко момченце Онур на 4 г.
Родом си от Исперих. Разкажи ни за Делиормана през твоите очи.
Радвам се, че съм се родил на това прекрасно място. Учил съм, пътувал и работил на не малко места по света та чак до Нова Зеландия, но винаги съм се връщал тук. Макар и да не е най-благоустроеното място за живеене, нашият край има уникални природни дадености и чар – стига да умеем да се спираме от забързаното ежедневие и да чуваме вятърът през листата на зелените ни гори.
Ти си технолога на Ракия „Исперих“ – успешен семеен бизнес и бързоразвиващ се бранд. Разкажи ни малко за дестилерията, как започнахте, кое ви мотивира да продължавате напред, трудностите и успехите.
Започнахме през 1998 г., когато закупихме три колонни медни казана от Швейцария. Първоначално това беше допълнителна нова дейност в съществуващият комбинат, в който по това време основно се произвеждат доматено пюре, сливов мус и замразени плодове и зеленчуци. Идеята на дестилерията беше да се произвеждат кайсиев и сливов дестилат за Швейцария, които да се изнасят наливно в жп-контейнери вместо да се возят десетки камиони с плодове за дестилация там. И така до наши дни. 😊 Постепенно през годините останалите дейности във фирмата отпадат главно поради липса на местна суровина и от 2007 г. досега алкохолното производство е основна наша дейност. Имали сме невероятни трудности през годините, но за щастие в момента сме в една по-спокойна и нормална среда, в която можем да експериментираме с нови продукти. През април тази година дестилирахме за първи път малц, който вече отлежава в нашите силно обгорени бъчви. След три годишно отлежаване през 2024 г. ще имаме възможността да пуснем на пазара българско сингъл малц уиски. Успехите ни са ежегодните медали за наши ракии от световни конкурси като престижния Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, China Wine & Spirits Awards и други. Успехите ни са също дългогодишните ни партньори, доставчици производители на български плодове, с които работим и ценителите на качествената ракия в България. От 2016 г. насам започнахме основна реконструкция и благоустрояване на цялата фабрика. Комплексът е основан през 50-те години на миналия век. Факт, с който много повод за гордост има баща ми (понеже целият му трудов път от 1981 г. до днес е тук) е, че успя да съхрани фабриката във времето – единствената бивша консервна фабрика в Северна България, която не беше унищожена и нарязана на скрап. Тук през 80-те години са се трудели 1000 души на три смени ежедневно. Сега сме общо 10 човека, но в днешната реалност и това не е малко. Подобряваме сградния фонд и даваме нов живот на старите цехове – част от тях ще напълним с бъчви, други се превърнаха вече в нов дом за ракии и дестилати. Ежегодно купуваме и нови съдове за съхранение на дестилати.
Винаги ли си искал да се занимаваш с това или то те намери?
По-скоро то ме намери, но аз толкова се задълбах навътре, че го заобичах. Човек трябва да обича всичко, с което се занимава. Вярвам, че има някакви закономерности в природата по които тази любов и себеотдаване в работата се разпростират сред околните и се отплащат във времето.
Срещаш ли подкрепа от семейството ти?
Да, цялото семейство сме въвлечени в дестилерията. Всеки има отделни отговорности и дейности, които води. Мисля, че с времето се сработваме все по-добре и резултатът е повече свободно време за отдих сред природата.
През 2020г. Тне Мацкисс бяхме първите, които ти допусна в производствената база, за което сме ти много благодарни. Получи се чудесен ракиен тур, който в най-скоро време ще повторим. Тогава ни спомена, че мислите по въпроса за дегустационни обиколки на дестилерията. На какъв етап са нещата днес?
Да, живот и здраве през септември се надявам да ви посрещнем отново в готовата дегустационна част. В края на юни монтирахме мебелите, следва да пуснем осветление и да напълня най-накрая стелажите с ракия 😊
Довърши изречението „Добрата ракия е…“ и моля те, кажи на тея хора, защо ракията бие уискито?
По ракия фестовете много често чувам да коментират ценители, че някоя наша ракия е точно като дядовата мека, ароматна и блага. Това е голям комплимент за мен, тъй като никога не съм и си помислял, че на някой човек ще му е по на сърце ракия, която не е направена от ръцете му. Ракията за мен винаги ще бие уискито поради своят многопластов характер – а и е много по-трудно да се направи качествена ракия. Ракията като напитка сама по себе си може да се консумира по всички възможни начини – старт-дринк, афтър-дринк, салати, мезета, с храна, в коктейли, докато с уискито не е така. Ракията може да бъде лека, може да бъде тежка, може да е лятна или зимна, може да е люта, може да е греяна и т.н. превъплъщения всякакви.
Какво прави един пияч – добър пияч, и има ли неправилен начин за консумиране на ракия?н начин за консумиране на ракия?
Ракия или който и да е алкохол не бива да се консумира хаотично и без мярка. Удоволствието е да се насладиш на любим аромат, плътен и завладяващ вкус с мярка. Когато се премине един етап – от там нататък няма значение какво пиеш и последиците ги знаем.. 😊 Ракия се пие в добра компания с приятели и мезе.
Тази година за пръв път в асортимента ви се появи „Занаятчийска мастика“, която имахме удоволствието да сме едни от първите опитали. Мастикаджиите сме вдъхновени! Издай малко повече за идеята, рецептата и защо по тези географски ширини и дължини сме такива любители на анасоновия привкус.
Да, това беше много новаторско и за нас. За голяма радост ни се получи и всички, които опитаха Занаятчийска мастика се влюбиха в това анасоново предложение. Експериментирахме доста. В основата на нашата мастика стои пшеничен дестилат, щипка плодов дестилат, звездовиден анасон, истински мед, сухи цитруси като лимони и всичко това резултира в уникална мекота и хармония с 47% алк.
Какво да очакваме от следващото посещение при теб през септември?
Ракиени изненади! 😊
За какво мечтаеш?
Мечтая за по-добро бъдеще за децата ни тук в България!
Пожелай ни нещо или кажи нещо мъдро за финал.
Пожелавам ви да продължавате да пътешествате по красивите български кътчета, да намирате и разкривате положителното в хората.
При Баръш, ако пак не ни изненада пандемията ще сме на 26.09.2021г. Въпреки, че… с всичкия тоя алкохол наоколо – няма какво да стане! Ваксини има за всички.
Линк към събитието: https://thematskiss.com/events/%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%83%D1%80/
Линк във ФБ: https://fb.me/e/1sgvtqVK8