В свят, в който често търсим посоката навън, има хора, които я носят дълбоко в себе си. Хора, за които природата не е просто място, а дом; спортът – не просто състезание, а начин на живот; а общността – не просто събиране на хора, а споделен смисъл.
С Петя – се срещнахме преди около две години. Тя ни посрещна усмихната на хижа „Младост“ за петия ни рожден ден. И това, което започна като обикновена среща, много бързо се превърна в нещо повече. Беше от онези редки моменти на „харесване от пръв поглед“ – естествено, непринудено, истинско. Вечерта след банкета си легнахме чак след като прибрахме масите и изметохме след себе си, без да се замисляме особено. На следващия ден тя дойде отново – със същата усмивка – и ни каза, че точно това я е впечатлило най-много. Оттогава знаем, че споделяме една и съща ценност: уважението към мястото и към хората.
Петя е от онези личности, които тихо, но упорито изграждат светове. Майка, баба, приятел, треньор и вдъхновител – тя създава пространство, в което децата откриват увереността си, младите намират своя път, а възрастните си припомнят колко е важно да спрат, да поемат дъх и да чуят природата.
От първите стъпки в ориентирането до създаването на клуб „Вариант 5“, от състезателните карти до грижата за хижата – нейният път е изпълнен с избори, които винаги водят в една посока: смисъл, растеж и любов към това, което правиш.
В това интервю ще ви срещнем с една история за отдаденост, за трудните решения и за малките моменти, които карат всичко да си струва. История за пътя – не като линия на карта, а като начин да живееш истински.
Здравей, Петя! И добре си ни дошла в Разговори край огъня. Представи се с няколко думи – коя е Петранка Ангелова извън титлата „треньор“?
Жена, майка на три деца Бетина, Дани и Виктор /вече пълнолетни/, сестра, приятелка, отскоро Баба на внук Борис на 1г.
Как започна твоят път в ориентирането? Помниш ли първия си старт?
В училище дойде един мъж в часа по физическо възпитание и попита дали има желаещи да опитат този спорт, който беше към Туристическо дружество Никола Симов, а клуба се казваше Младост. Около 20 деца се записаха. От другите училища също имаше много деца и тогава имаше градски първенства с по 150 души, общински, областни, зони и републикански първенства. Отсяваха се най-добрите и само те ходиха на състезания и лагери от клуба Младост.
На първото си състезание край Нови пазар през 1983г. още не знаех точно какво търся в гората, но смело стартирах. Интересно ми беше да се запозная с деца от други училища и да тренираме заедно. На състезания си създавах лесно приятелства и си пишехме писма тогава. С някои от тях все още се състезаваме.
Как се роди клуб „Вариант 5“ и как се разви през годините?
През лятото на 1991г. с моят приятел Диан и наш съотборник с колата му взехме участие в 6 дневни състезания в Швейцария. Тогава беше с визи и се наложи да ходим 2-3 пъти с влака до София. Освен за Швейцария ни трябваше и транзитна виза за Австрия.
На състезанието се запознахме с един швейцарец, който ни покани да отседнем при него за следващите стартове. Съгласихме се. Той ни запозна с негови приятели. Разбира се, че и ние ги поканихме в България и така на следващия месец дойдоха да участват на купа Дружба в с. Здравец /Варненско/. Споделяйки, че спорта в България е в криза и ако има работа бихме отишли в Швейцария. И много бързо имахме покана, дадоха ни визи и тръгнахме за Швейцария. Диан прави карти за ориентиране на местния клуб там, тренираше активно, учихме език, работихме в една ферма и след 4 месеца трябваше да вземем решение дали оставаме там и сме вечни чужденци или се връщаме в България и правим това, което обичаме. Започнахме да мечтаем как си създаваме клуб в България. Измислихме името Вариант/от многото варианти в нашия спорт/, а 5 ни е любимо число.
И така връщайки се в Търговище регистрирахме в съда първият клуб с нестопанска дейност в обществена полза. Запознахме деца от квартала и започнахме да ги водим по състезания. Организирахме им лагери през ваканциите. Организирахме състезания в Търговище, които прераснаха вече в 4 дневни международни състезания по време на Великден с подкрепата на малък кръг от приятели от Швейцария основали и те сдружение със същото име Вариант 5.
Какво прави този клуб различен от останалите?
Клубът е с най-много направени карти на райони около Търговище, тъй-като Диан е реамболатор. Много години организирахме пролетни тренировъчни лагери за деца от цяла България. Имахме възможност да подкрепяме най-добрите състезатели в България. Бяхме единствени, които организирахме лагери в чужбина и вземахме състезатели от други клубове. Помогнали сме да съхраним този спорт в трудното време.
Какво означава за теб „Вариант 5“ – като човек, не само като треньор?
Път, посока, стремеж, опит, растеж, смисъл, любов….
Какво мечтаеш да се случи с клуба в бъдеще?
…да търсим смисъл, а не съвършенство.
Клубът стопанисва хижа „Младост“ – как попаднахте там?
Хижата е собственост на ТД Никола Симов. Старото ръководство на ТД „Никола Симов“ избраха Диан Бонев за Председател ,който беше дълго време в Управителния им съвет. Под наем я ползваха и се отказваха фирми, след което взехме решение да си я стопанисваме ние с помощта на приятели. Вече 3 години даваме много от нашата енергия и често се питаме къде сме по-нужни: в дейността на клуба или в стопанисването на хижата. Хижата е отговорност. И много работа. Много трудно се оказа стопанисваш обект, който е най-посещаван когато има сняг, а в останалото време е слабо посещаван.
Има ли момент, в който си казвала „Това е прекалено“ ?
Има трудни моменти. Например ако е суша и нямаме вода. На собствен водоизточник сме. Карат ни вода, но скъпо ни излиза. Или има аварии. Поддръжката е голяма. Но когато успешно преминат скаутските и спортните ни лагери си мисля „Струва си“!
Като стана дума за лагерите – разкажи ни за тях – какво преживяват децата там?
Общуват, играят, танцуват…Наслаждават се на гледка, чист въздух, спокойствие, птички. Учат се на самостоятелност и трупат спомени. За децата е важно да прекарват време навън, за да…
…изградят от малки връзката с природата.
…опознават флората и фауната.
…са по-малко на телефоните и екраните.
…се каляват…
Това, което дава природата, е нещо, което не можеш да намериш никъде другаде – ухание, красота, спокойствие, изгрев, залез, свобода….
Какво би казала на някой, който никога не е пробвал ориентиране?
Никога не е късно! Предизвикай се и опитай!
Семеен спорт сред природата.
Състезанията се провеждат в непознат район на който е направена карта. На старта получаваш картата с маршрут/според възрастта/и търсиш контролни знаци поставени от съдията преди старта. Сам избираш вариант. Компаса ти показва посоката, но трябва да се чете картата и прецени разстоянието според мащаба.
Спомняш ли си как се запознахме? Какво си помисли тогава?
Помня как след един ваш поход до Водопада, пристигнахте за много късен обяд на х. Младост. Вие сте една прекрасна общност, прегърнали природата и много ви се радвам.
Ако трябва да опишеш живота си с една „посока“ – коя би била тя?
„Смисъл“
И за финал – пожелай ни нещо готино.
Бъдете все така сред най-красивият свят, да чувате и виждате душата на природата!
Още много сбъднатост и споделеност!