Работете от сърце, не за пари – Владо от „Зелена Странджа“

1. Представи се накратко.

Казвам се Владимир Димитров, роден съм в Ямбол. Завърших Лесотехнически университет – София, от почти 20 години живея в Бургас. Лесовъд съм по професия, но хобито ми от ученик са планините. От 5 години се опитвам да съчетавам професия и хоби – станах планински водач.

2. Разкажи ни за „Зелена Странджа“. Как се e родила идеята и кои сте вие днес?

Сдружението го основах през 2007г., когато със семейството ми се преместихме да живеем за няколко години в Странджа – в Малко Търново. Дейностите обаче започнаха да набират скорост едва когато напуснах редовната си работа през 2015 г. и му се посветих изцяло. Първите 1 – 2 години беше трудно, никой не беше чувал за нас и правехме нещо ново за района на Бургас. Днес вече почти няма бургазлия, който да не е участвал в едно или друго мероприятие на „Зелена Странджа“ или поне да има интерес към дейностите.

3. Мислиш ли, че Туристическите дружества и клубове трябва да работят заедно, или напротив – смяташ, че са конкуренция?

Туризъм не се развива от един човек или един клуб. Всеки има своето място и може да предложи нещо различно на хората според своята гледна точка. Туристическите дружества трябва да работят заедно, да си помагат и допълват в дейността си, независимо дали са в един град или в различни краища на страната.

4. Клубът ви има събития и в други краища на България. Кое би определил като най-интерeсно лично за теб? Кое намираш за най-предизвикателно?

Да, освен Странджа посещаваме и други, по-високи и по-далечни за нас планини. Аз обичам високата планина. Обичам и нестандартните решения. Затова преди 5 години реших, че вместо на плажа в Бургас, ще посрещаме първоюлския изгрев на някой висок връх. И колко по-висок да е от Мусала? 4 години се качвахме по тъмно там и слънцето винаги ни се е показвало. Тази година, пак за разнообразие, ще го чакаме на връх Ботев.

5. Тук се стремим да дадем съвети на начинаещите авантюристи за какво да са подготвени на един сериозен преход – откъм екипировка, физически и психически. Какво ще споделиш ти по темата? За какво трябва да се внимава и какви грешки се допускат най-често?

Първото ходене на планина е решаващо за изграждането на впечатления и отношение към планината. Затова трябва да се подходи внимателно. Трябва да има максимален баланс между физическата подготовка, личната екипировка и избрания маршрут. В планината всеки детайл е от съществено значение. Дори и най-дребния проблем само на един от групата може да промени плановете на всички. Трябва да бъдем внимателни, съобразителни и да уважаваме планината. И след всяко ходене при нея да бъдем благодарни и доволни, че ни е допуснала и да си имаме едно на ум, че другия път може и да не бъде всичко идеално.

6. Как приемат семейството и приятелите ти тези твои приключенски забежки? Срещаш ли подкрепа от тяхна страна?

Освен обичайните походи в планината, понякога аз се подлагам на по-сериозни изпитания. Повече от 15 години участвам на планински ултра маратони – сериозен тест за духа и тялото. Използвам това мое хоби и когато търся нови маршрути – вместо да вървя и да губя много време, аз бягам в гората.
Последното приключение от този тип за мен беше скоростното преминаване по 180-километровото трасе на Тур Странджа. Този маркиран маршрут през цялата планина, от Елхово до Ахтопол е плод на дългогодишната дейност на „Зелена Странджа“. Има за цел да улесни и привлече повече пешеходни и вело туристи в този регион, които да отсядат в къщите за гости по селата. По този начин се подпомага развитието на природосъобразен туризъм в региона.
За да привлека вниманието на повече хора към Тур Странджа, част от моята PR стратегия за маршрута са поредицата от скоростни преминавания – пеша, тичайки и с колело. В началото на месец май тази година тръгнах да го минавам пеша за 36 часа, но се наложи да спра със силно разранени крака в село Кости, на 20 км преди финала. Преди две години отново бях тръгнал да го бягам, но също не успях да стигна до края. Затова при последния ми опит на 16 юни основната ми цел беше да го премина целия. Надявах се да го направя в рамките на 24 часа с леко тичане, но още в началото коляното ме заболя. След като навлязох по черните пътища покрай река Велека в сърцето на маршрута и видях какво е причинила бурята от предния ден – огромни локви, калища, надвиснали и преплетени мокри клони, скоростта ми много се забави и единствено исках да стигна до Ахтопол. Направих го с много усилия за 32 часа, без сън и две цели нощи по трасето, но съм доволен, че не спрях.
Тези мои приключения се посрещат с тревога от семейството и приятелите ми, разбираемо е. Но в същото време ме подкрепят и ми вярват, защото през годините съм доказал, че във всяка ситуация подхождам разумно и не поемам излишен риск.

7. На първата среща сподели, че си горд татко на три деца (още една причина да сме ти фенове). Как се вписват те в планината? Водиш ли ги с теб? Задаваме ти този въпрос, понеже често пъти сме чували, че планината е място опасно за деца. Какво е твоето мнение по този въпрос?

Да, имам три деца – две по-големи момчета на 15 и 12 години и дъщеря на 4 години. Момчетата са идвали много пъти с мен на поход, дори вече взе да им омръзва, ако маршрутите се повтарят. Дъщеря ми много обича разходките в гората, още не съм я взимал с мен с група, но и това ще стане скоро.
Винаги има деца с нас по време на поход и много им харесва. На тази възраст те откриват околния свят и най-много се впечатляват от всичко, което виждат. Походите сред природата са чудесна възможност да се докоснат до реалността и да изградят своите възприятия по най-добрия начин.

8. Във връзка с предходния въпрос – малко хора се захващат да организират детски събития. „Зелена Странджа“ има немалко такива, част от които са и с образователна цел. Как се роди тази идея? Кое е най-голямото предизвикателство при работата с деца?

Екологичното образование и възпитание на децата е нещо, за което повече се говори, но малко се прави. Чрез детските походи и палаткови лагери на „Зелена Странджа“ ние се опитваме да научим децата да опознаят природата, да намерят мястото си сред нея и да бъдат по-самостоятелни и мислещи хора. За да се получат нещата, възрастния инструктор трябва да влезе в ролята на дете, да мисли по един и същи начин с децата – нещо, което на мен ми се отдава лесно.

9. Имате и по-различни от стандартните инициативи. Разкажи ни повече за велопоходите, нощните разходки и каяците.

Както казах, обичам да търся разнообразието и нестандартното. Един маршрут, една местност може да изглежда по съвсем различен начин в зависимост от сезона, дали е светло или тъмно, начина по който се придвижваме. Различните гледни точки ни помагат да видим нови и интересни обекти и закономерности в природата, които обичайно не забелязваме.

10. Заявявате едно много отговорно отношение към природата, което ние от „Мацкисс“ силно аплодираме. Как се залесява опожарена гора, кои са най-замърсените плажове, които сте чистили и включват ли се достатъчно хора в тези инициативи?

Залесяванията и екоакциите са част от основната ни дейност. Всичко, което правим в полза на природата, стъпва на дългогодишни знания и опит. В нашите инициативи на първо място е качеството, а не количеството. Може да правим нещо и с малко хора, но гледаме да го свършим добре и да има реален положителен ефект. Хубавото е, че все повече доброволци взеха да се включват в тези инициативи, което е добър знак за промяна в мисленето на хората. В случая с почистванията на труднодостъпните плажове това е много важно, защото сме установили, че колкото и да чистим, морето много бързо изхвърля нови боклуци и докато глобално не си променим отношението към отпадъците, решение на проблема няма да има.
При залесяванията е важно хората да разберат и оценят колко трудно и колко дълго се създава и опазва една гора и в същото време как тя може да бъде унищожена за минути.

11. Има ли планинарска култура в България?

Не на нужното ниво, но вървим в правилната посока.

12. Какви са следващите набелязани цели? За какво мечтаеш?

Мечтая да съм здрав, аз и всички около мен. Здравето е в основата на щастието и постигането на каквито и да е цели. Не обичам да правя дългосрочни планове и да си поставям далечни цели, защото съдбата често ни поднася изненади (тази година е явен пример). Имам си мечти, свързани най-вече с пътешествия, но ще дойде и тяхното време за реализиране. В най-скоро време ще направя последната част от трилогията ми за тази година „Скоростно по Тур Странджа“, преминавайки по 180-километровия маршрут с колело за по-малко от 12 часа.

13. Пожелай ни нещо за финал. Или сподели любима мъдрост.

Бъдете здрави и работете от сърце, не за пари! Ако сте постоянни, те сами ще ви намерят.