Представи се накратко.
Казвам се Елена и съм родена в Бургас. По образование съм лесоинженер с мебелна специалност /МТД/. А от четири години и дипломиран екскурзовод. По душа съм планинар, пътешественик и авантюрист /на младини спортувах парашутизъм/. Аз съм от този тип хора, които са любопитни да видят целия свят. Зная, че това е невъзможно, но защо пък да не си мечтая?
Имаш малък семеен хотел. Как реши да се занимаваш с това и как съдбата те свързва с Царево?
Понастоящем съм хотелиер. Ама от тези дребните, с малък бизнес. Имах дългогодишна успешна кариера, но икономическия срив през 2009г. промени професионалния ми живот. Сега основната ми професия да проектирам и произвеждам мебели стана мое хоби. Когато започнах да се занимавам с хотелиерския бизнес през 2014г., бях наясно, че никак няма да е лесно. Хотели, хотелчета, къщи за гости има много по морето. На мен обаче ми се искаше да предложа на моя гост, освен да се наслаждава на морската си почивка, да може да се запознае с красотата на Странджа планина. Защото в Странджа има история, има мистика, има загадки. Прекрасно е, когато мога да споделя любовта ми към планината с други хора! А защо в град Царево? Ами просто е! Потомък съм на бежанци от Одринска Тракия с корени от недрата на Странджа планина. Дедите ми са се преместили в Царево по бащина линия и в Бургас по майчина линия. Та това е! Когато дойде демокрацията и ни върнаха земя, построихме сградата, като част от нея обособихме на хотел. Но не всичко беше розово. Бяха трудни години на безработица, фалит на строителната фирма, кредити, загуба на баща ми, който движеше цялата сделка, но в крайна сметка успяхме семейно да се справим и през 2014г. близките ми гласуваха доверие аз да се занимавам с този бизнес.
Разкажи ни малко повече за този занаят – кое те мотивира да продължиш напред? Какви са трудностите? Къде свършва работата и започва призванието?
Началото беше плашещо и трудно. Но не искам да се връщам назад. Гледам само напред и се радвам, когато миналогодишни туристи ми се обадят и ме питат ”Как си Елена? Имаш ли свободни места?”. Това е най-голямото признание за положения ми труд и мен самата.
Какви са възможностите за релаксация, спорт, туризъм и забавления в района?
Царево от няколко години е бързоразвиващ се град. Освен морската почивка, тук има възможности за планински и езотеричен туризъм. Изградена е велоалея в цялата градска част. Разполагаме с парк за скейтборд, кънки и трасе за планинско колоездене, приключенски парк с висяща въжена градина с атракциони и тролеи. А от тази година се предлага и легион трасе за обща физическа подготовка, както и часове по хип-хоп танци и kangoo jumps. Селските панагири /по странджански/, нестинарските игри, древните тракийски светилища, състезания по ветроходство, джетове, състезание по силов многобой, различни конкурси за деца и възрастни, летни концерти на наши изпълнители и много други мероприятия са все повече притегателна сила за развитието на Царево като туристическа дестинация. А финала на летния сезон е ежегодния септемврийски Рибен фест. Прекрасен фестивал с много настроение, вкусни рибни специалитети, музика и невероятно светлинно шоу.
Говорили сме и си споделяла, че през сезона до голяма степен разчиташ на редовни клиенти. Какво според теб връща хората при теб?
Вече приключва осмият ми летен сезон. Да, наистина вече имам доста редовни клиенти. И понеже при нас в Царево сезона е основно през месеците юли и август, ми е тъжно, че се налага да отказвам, поради вече леглова заетост на много мои миналогодишни клиенти. Базата ми не е голяма – около 30 легла. За мен е много важно отличното отношение към клиента и чистотата. Всяка година след сезона правя подобрения на хотела. Държа моя клиент да се чувства при мен като у дома си и затова съм се опитала стаите ми да са с духа на домашния уют. Харесва ми да глезя туриста и да му доставям радост, я с нещо вкусничко за похапване, я със сувенир за спомен. Може би това е тайната?
Що за клиент е българина? Умее ли да почива?
Считам, че българина е чудесен турист! 99% от моите гости са хора разбрани, чисти и любознателни. И знаят как да си почиват!
Този край на България има една вълшебна особеност – тук Странджа потъва в прегръдките на Черно море. И на кого ако не на теб да зададем един въпрос,изначален като онзи за кокошката и яйцето. Море или планина?
И двете! Няма как да разделя тези две дадености на планетата ни Земя! Как да се откажа от едно от двете?!
Странджа е с най-мистичните места в България-легенди, предания, нестинарски огньове .Как изглежда тя през твоите очи и коя е любимата ти история от този край?
Странджа за мен е като мила и мъдра старица. Тя е с дихание на древност и мистика. Тя е с чувство на любов, на страдание и болка по борбено минало.
Странджа е загадка!
Странджа е звезда от миналото!
Най-любопитната история за мен е тази за гробницата на египетската богиня Бастет.
Споменавали сме, че Мацките сме любители гастрономи. На последната ни среща много ни зарадва с домашните вкуснотийки в стаите. Освен,че беше много мил жест, беше и много вкусно. Често ли правиш такива изненади за гостите си?
Сърдечно благодаря за оценката! Когато имам гости дошли да посетят Странджа планина, винаги се старая те освен да видят и да „вкусят“ от нея. Затова и приготвям емблематичния странджански зелник. А сладкишите са друга моя страст. Радвам се много, че ви е харесало!
Докато сме на темата с храната – разкажи ни за кухнята на Странджа. Издай някоя рецепта скътана из прашните тефтери.
Странджанските ястия са изключително лесни за приготвяне. Най-често се пекат в жар на дървен шиш, в глинен съд или в бакърена тава с похлупак. Използвало се е предимно животинската мазнина като мас, сланина, лой и масло. Навремето оцета са го приготвяли от диви ябълки, круши или сливи. А домашно приготвения петмез, рачел и мед са били заместителите на захарта.
Гордост на Странджа е и мановия мед. Уникалното природно наследство свързано с този странджански манов мед бе признато от ЕС през 2019г. и вече е регистрирано като ЗПН, т.е. защитено наименование за произход.
Традиционните странджански ястия включват ястия приготвени по уникални стари рецепти ,като странджански зелник /наименованието произлиза от диалектната дума „зеллье”, което означава зеленина/ има се предвид лапад, щир, диво цвекло, лигавец.
Аз лично приготвям моя зелник от лапад, коприва и спанак.
Освен всичко друго, ти си запален пътешественик. Пътуваш защото? Кое ти е любимото кътче на България?
Аз съм от поколението, което имаше възможност като ученичка всяко лято да ходя на лагер или екскурзионно летуване. Най-ми допадна второто. Влюбих се в гората, скалите, езерата, цветята, въздуха и тишината, изгревите и залезите на нашите планини. Тогава разбрах, че това е мястото ,което ме зарежда с жажда за живот! Падам си по древната история и това е може би тайната, за да искам да храня душата си с видяното от пътешествията ми по странство. Вълнувам се и се възхищавам на хората ,които са създали тази древна архитектура, от начина им на живот, от бита и културата им.
Виждайки това, осъзнавам колко е необичайна и красива и нашата България! Моля се единствено ние българите да я пазим чиста и да не унищожаваме паметниците на културата, за да я съхраним за следващите поколения.
Имам много любими кътчета из България, но като че ли притегателна сила за мен е Пирин планина.
За какво мечтаеш?
Колкото и шаблонно да звучи мечтая си за Мир на Земята! Мечтая си хората да са здрави и да няма гладуващи! Мечтая си да бъдат по-добри !
В личен план бих искала да бъда здрава, работоспособна и да мога някой ден да посетя „Мачу Пикчу” в Перу!
Пожелай ни нещо или кажи нещо мъдро на финал.
Какво по-хубаво пожелание от това да бъдете здрави !В такова състояние човек и мечтае и сбъдва мечти! Пожелавам ви го от сърце!
А това което правите и както го правите е прекрасно, вълнуващо и вдъхновяващо! Продължавайте все така!
Обичайте и ще бъдете обичани!
