1. Представи се накратко.
Здравейте от Кокошарника на Мацкисс! Казвам се Петър Ванев и обичам да ходя пеша 😉 Родом съм от Русе, но живота ми ме е подмятал от едно място на друго в България и чужбина.
2. Къде те намираме насред карантината? Спазваш ли правилата – маска имаш ли, миеш ли си ръцете по 300 пъти на ден?
В Родопите – близко до планината. Дали спазвам правилата? Ами до толкова до колкото ми издържат нервичките. Маска нямам – имам бъф. А относно ръцете си ги мия по три пъти на ден – преди всяко хапване. Защо толкова рядко ли? Ами защото никъде не излизам, ако се случи да излизам не пипам никакви повърхности.
3. Къде и кога беше първият ти досег с планината?
Оффффф….хем ми се струва отдавна хем не, но първото, което ми изплува е ходенето ми до Рилските езера – сам. Имаше много ентусиасти, но в крайна сметка никой не се нави и така се потих сам по рилските баири. Както винаги става в планината и аз така попаднах на готини хора – хижарите на Малка Юрта. Гостиха ме, водиха ме до езерата, спах си в палатката понеже исках да съм „баш“ планинар – нищо че ме валя цяла нощ и дори се намокрих в скапаната палатка, която купих от интернет. Извода е, за да ти хареса първото ти ходене в планината е добре да отидеш приятел (с опит).
4. Първото ти сериозно постижение е Тихоокеанския Хребетен Път. Какво мотивира човек да извърви 4240 км пеша през пресечен терен – разстояние, което мнозинството хора трудно се навиват да изминат и с кола по магистрала?
Седнах да мисля какво значимо съм направил в живота си, което ще помня цял живот. Мислих си за рождените ми дни, нали това яките моменти от живота на човек, и всичко се сливаше в запой и купон без разделна граница – нищо не изпъкваше на фона на останалото. Жаждата за рязка промяна и излизане от зоната извън нормалните възприятия ме бутна в посока ТХП.
5. Коя беше най-трудната от трите пътеки в Тройната Корона и в коя се влюби най-много лично ти?
Най-трудната си беше Континенталния преход от 2019. Без да изпадам в подробности там си беше брутално! Брутално във всеки аспект на думата!
Брутално хубаво също, но направиш ли три такива маршрута не можеш да се влюбиш в един от тях, защото си влюбен в природата и всичките й премени.
6. Храната на такъв преход обикновено е дефицит. Имаше ли нещо, което определено ти липсваше по пътеката или нещо типично българско? Умишлено ти задаваме този въпрос, т.к. в нашия отбор гледаме много сериозно на въпроса с ‘апването и пийването.
Човек изгаря минимум 5000 калории на ден и винаги е гладен. Не мога да кажа, че ми е липсвало нещо, просто в определени моменти ме е завладявал глада и ми се е хапвало нещо свежо – плодове, зеленчуци и готвено. Относно пийването по време на такъв преход не го подкрепям. Това не означава, че когато се спира в градовете за почивка не си позволявам по 1-2 фанти хмел, но като цяло не прекалявам.
7. За нас казват, че сме хаймани. И все ни питат как ни търпят половинките. Ние естествено имаме готов отговор, но как твоята приятелка понася това, че те няма толкова дълго и вършиш нещо, което е с голяма доза риск?
През първите два прехода нямах приятелка и такива грижи не вълнуваха съзнанието ми. Относно последния преход ще трябва да питате нея, но все още сме заедно след Континенталния преход – тайната е във взаимното разбиране.
8. За какво трябва да е подготвен човек, когато тръгва на дълъг преход – като екипировка, психически и физически?
Човек може да се подготви за всичко по маршрута без да прекалява във всеки един аспект понеже има изключително много информация за прекосяването им. Най-важната подготовка обаче е за психиката. Моментите на отчаяние и колебания за отказване са спътник през цялото време, но здравата психика и източниците на мотивация са ключови в тези моменти.
Относно екипировката всеки трябва да прецени сам за себе си спрямо дълбочината на джоба му и комфорта с който е свикнал, а за физиката просто слушайте тялото си и вървете толкова колкото можете – другите не са критерий.
9. Как става възможно подобно приключение от чисто финансова гледна точка?
С много спестяване и добра планировка. Така поне се получи с първото приключение, а от там нататък имах възможността да намеря подкрепата на партньори с материална и финансова подкрепата, което ме навежда на една мисъл, че сам човек няма как да успее. Най-важното в намирането на съмишленици в такива начинания е тяхната вяра и разбиране в проекта. Без това, няма смисъл да работите заедно.
10. Кои са грешките, от които си се учил ти и би искал да спестиш на тези, които тепърва започват да се занимават с това?
Докато ми мръзнеха задните части в Сиера Невада по време на ТХП научих разликите между температурните рейтинги на американските спални чували и европейските – по трудния начин. Така се научих да обръщам фарейнхайт в целзий. Просто намерете някой, който разбира за да се научите по-бързо и безболезнено.
11. Няма начин цялото това приключение да не те е променило. Разкажи ни как.
Всяко едно приключение променя и то осезателно – няма как. По време на един такъв преход, човек променя начина си на живот, защото всеки прекарва 4 до 6 месеца там. Това си е значително време и човек променя възприятията си за нуждите му. Носейки всичко, с което ти е нужно да оцелееш в рамките на 5 месеца ми отвори очите колко ненужни вещи притежавам и как мога да живея с много по-малко.
12. Мацкисс те следим съвсем изкъсо. Разкажи ни малко повече за това, с което се занимаваш напоследък – статиите, които пишеш за proextreme.bg.
Ами статиите в момента са в застой, понеже започнах работа с Българска фондация по биоразнообразие и новият им проект “Game On”. Надявам се подновя писането им отново защото базовите умения за всеки пътешественик и начинаещ планинар са ключови преди всяко пътешествие дори и близко до дома.
13. За какво мечтаеш?
За какво ли не! Нови приключения, значим принос към природата и нейното опазване, весело семейство, с което да споделям страстта си от ходенето. Абе ще има да пишем фермани по тази тема, но това ще го оставим за по някой чай и среща в планината.
14. Ти си един от най-положителните хора, които сме срещали. Пътеката ли те научи на това или винаги си бил такъв?
Мисля, че пътеките са допринесли за здравите основи на това мое настроение. Няма как да не са защото, когато си там нещата винаги могат да бъдат и по-зле, а тук в обществото сме заобиколени от комфорт и удобства. Там такива няма и знаеш, че трябва да си благодарен за всеки момент, който можеш да споделиш и преживееш със семейство и приятели.
15. Какво си запланувал след като падне карантина? Кое ще е първото място, на което ще отидеш и къде ще е следващото голямо приключение?
Родопите са ми Апалачите! Там ще ходя и обикалям понеже има толкова много съкровища за откриване, че дори главата не ми ги побира. Тази година, като цяло ще се фокусирам върху изследване на българската природа с няколко кратки прехода по Е4 и Е3, но нищо с мащабите на Тройната Корона. За другите планове ще споделям, като му дойде времето.
16. Пожелай ни нещо много готино или кажи нещо много мъдро за финал.
Пожелавам ви да сте все такива хаймани и да достигнете далечни хоризонти с Мацкисс буса си, а между другото бъдете промяна в живота, която искате да видите чрез примера, който давате.
Благодаря за вдъхновяващата среща!
Интересно и зареждащо!