Супер Юли: Психология на планинаря

С Другаря Варимезов имаме много истории. Не е от типажите, с които ще купонясвате по хижите до съмване, но пък ако имате уши да го слушате можете да научите страшно много.
По шантаво стечение на обстоятелствата (ама много шантаво)  КОлежката Василева е попаднала за пръв път именно с него на организиран групов преход в планина. Казва, че е била на „ръба на лудостта и инфаркта“, но пък смята, че като новобранец е попаднала на най-подходящият човек.
Поканихме Супер Юли (обръщение, в което влагаме само респект и най-добри чувства) и половинката му (търпение, и до нея ще стигнем) на едно много специално за нас място. И някъде между бирите, ракиите, мезетата и непринудения приятелски разговор се получи нещо като интервю.
И така – в деня на Джулая в КоКошарника влиза Юлиян Варимезов. Самият той приключи разговора с думите „да вървим в една посока“. Пожелаваме си го от сърце.

1. Представи се накратко.

Казвам се Юлиян Варимезов. От 5 г. съм планински водач – сертифициран и вписан в министерството. Иначе планинарствам от поне 25 г. Но реших, че когато ще тръгвам с хора искам те да знаят, че човекът, който ги води не е самозванец. Когато завършвах от Асоциацията „Планини и хора“, която официализира тези неща, ми предложиха след още 4 семестъра да стана и екскурзовод. Сега освен легитимен водач съм и легитимен екскурзовод.

2. Кое от двете е по-лесно?

Дълбока заблуда за хората е, че екскурзовода е този, който седи в автобуса с микрофона и казва „Погледни наляво, погледни надясно“. Истинската му дейност е да организира всичко останало, да създаде логистиката, тези 50 човека да ги настани в хотел, да решава проблеми включително и до степен „запушена ми е мивката в стаята“. Има голямо покритие между водаческата и екскурзоводската дейност. Водачът обаче познава планината, познава всички рискове, познава и поведението на хората в планината. Докато екскурзоводът работи на асфалт, в хотел, където има специализиран персонал и проблемите са лесно решими. А в планината ако не си носиш нужното водачът е този, който може да ти помогне, защото той знае по-неопитните какво носят и какво – не.

3. Това ли е най-трудното на водаческата професия – да намериш общ език с всеки от групата?

Неслучайно във водаческия курс имаше доста часове, които са си чиста психология. Което понякога е по-важно от това да знаеш накъде е север. В крайна сметка е важно хората да са доволни накрая. Да са минали маршрута и да кажат „Струваше си“. Каквото и да правиш, има два аспекта: дали ти е добър маршрута и дали ти си допаднал на групата. Защото ти може да си страхотен водач, да оцелееш във всякакви условия, но ако не намериш общ език с хората нещата няма да се получат. Голяма част от хората харесват човека, водача, не маршрутите. И отиват с него, следят неговите програми.

• 

4. Кой е най-куриозният ти случай с група в планината?

Имахме случай с 63-годишна жена, която беше решила да се слънцехрани. На екскурзионно летуване в Рила. И в един момент, когато ѝ прималяло, решила да хапне гъби – в гората, незнайни гъби. И в един момент тая жена почва да има някакви тремори, да не може да стане след почивка. Тук има един тънък момент, че слабо отровните гъби дават веднага реакция, а тежко отровните примерно ден два ти разкапват основно черния дроб и си умираш в адски мъки, неспасяемо. Та след изявления от сорта „Когато умра, обадете се на еди-кой-си и да ме кремират“ дамата най-сетне си призна какво е яла. Взеха я с линейка, стигна се и до Пирогов. Оказа се, че става дума за бяла гъба, която е от рода дяволски гъби, но е от по-малко отровните, които дават бързия ефект. Тоест по-малкото зло.

5. Доста си запознат по темата за отровните гъби. Това част от обучението за водач ли е?

Когато завършвахме водаческия курс имахме свободно избираеми подготовки. Една от моите беше точно за гъбите. Преподавателят беше миколог в БАН. Човекът ни каза „Научете петте най-ядивни гъби от-до. И с никоя друга не се занимавайте“. Това са манатарката, която има 4 ядливи и доста повече неядливи разновидности, печурката, сърнелата, челядинката и пачия крак.

6. Коя е най-често срещаната грешка на начинаещите планинари?

Най-важно е подценяването: на условията, на подготовката. Хората напоследък много се надценяват и нямат реална представа за собствените си възможности. Защото цъкайки по телефона и във фейсбук си казваш „О, щом тези са стигнали там, и аз мога!“ Тази идея, че щом един го направил за всеки е лесно и достъпно, е много погрешна. Също е важно да се съобразяваш с условията в хижите, да си наясно къде си и да не очакваш лукс.

7. Какво е по-важно да имаш: физика или психика?

Психика. Главата може всичко, може да накара тялото да върви часове наред. Имаме една групичка от танцьори. Първия път беше лек прехода и всички заявиха как те могат да играят по 4-5 часа, за тях това не е никакъв проблем. След 15-20 минути преход изплезиха езици. За да ги успокоя им казах, че други мускулни групи влизат в употреба. Всъщност всичко е до нагласа. Защото на танците колкото и да играеш, накрая хвърляш носията, теглиш си душ и си знаеш, че си приключил. А в планината колкото и едва да драпаш – нямаш избор, трябва да стигнеш до другата хижа.

8. Какво мислиш за покоряването на върхове в лошо време?

Качването някъде не трябва да е единствената цел и на всяка цена. Все пак 90% от цялото удоволствие е гледката. Ако не гледаш, какво правиш там?

9. Как да се подготви човек, когато тръгва на дълъг преход – откъм екипировка, физически и психически?

Най-важното е да знае къде отива. Когато човек види маршрута и реши да тръгне по него все пак трябва да има някаква малка подготовка накъде се отправя, че това не е Морската градина. Поне една карта трябва да погледне и колко часа е прехода. Да си прецени, може или не може. И едва тогава да се запише за екскурзионно летуване. Да се довери и на водача, защото той си преценява на даден маршрут дали има точка, където, ако даден човек не може да продължи напред, може да остане и да се погрижат за него. Защото все пак този водач отговаря и за цялата останала група и трябва да се погрижи и за техния интерес.
Откъм екипировка: съставил съм си списък със санитарния минимум и го давам на хора, които виждам, че нямат много опит. За дрехите – по-добре да имаш две-три тънки неща, отколкото едно дебело.

10. За или против щеките?

Лично аз съм против. Теоретично се смята, че при изкачване отнемат до 30% от натоварването на мускулите на краката. При слизане пък помагат по-скоро срещу подхлъзване. Лично на мен обаче ми отнемат от вниманието. Въпрос на лично мнение.

11. Как се съчетава твоята втора професия с основната ти?

Категорично ми е втора професия. Критерии за професионална работа е когато повече от 20% от доходите ти са от въпросното занимание. С първата ми професия, която е здравен инспектор в РЗИ, се съчетава трудно и с много гимнастика. И с добри колеги.

12. Половинката ти как приема този начин на живот?

С половинката гледаме винаги да сме заедно на път. Като не сме се сърди.

13. И двамата с жената до теб имате синове. Ти искаш ли да предадеш този занаят на някого?

Предаването на житейския опит изхожда от идеята, че светът ще бъде такъв, какъвто е бил досега. Но светът не е същия и се промени много рязко в последните 10 г. Изчезнаха много професии и се появиха нови. Имам чувството, че интерес към планините вече няма да има. Този извод го вадя от факта, че все по-малко хора под 25 г. се появяват на преходите. Те са съсредоточени в нещо съвсем друго. Могат да отворят гугъл мапс и да видят всяко едно място, защо трябва да бъхтят до там? Та прекрасната идея за предаването на знания и умения, на занаят, предполага да имаш реципиент. А аз просто не виждам такъв.

14. Но ако се появи човек със желание да се учи, ще му го предадеш ли? Или занаят се краде?

Когато ти дойде чирак, той няма да види работата, която си свършил. Защото не става дума да направиш прехода от точка А до точка Б. Има много бекграунд работа, да имаш комуникация със всички хижари, да направиш всички логистики. Иначе маршрутите в планината ги има още от 50-те години – ако отвориш стари списъци на БТС и пътеводители, всичките ги има. Даже са прекалено красиви, защото много от хижите вече ги няма. Но тези, които ги има, ти спокойно можеш да ги ползваш. Тоест това не могат да ти го откраднат. Не можеш да откриеш нови маршрути. Можеш да ги рекомбинираш, но нищо повече. Тъй че в този аспект, какво ще ти откраднат? Планините не са твои!

15. Какво да очакваме от Триглав 2020?

Бел.ред. Преходът по масива Триглав с другаря Варимезов се превръща в традиция за нас. Тази година отново сме с него от 19 до 22.09. Като наближи ще ви напомним да се присъедините. Едно преживяване, което си заслужава във всяко едно отношение! Не случайно той ще бъде там за XIX път.

Традицията е хижа Соколна, тя е задължителна. Трите нощувки са предвидени на х. Соколна, х. Тъжа и на х. Рай, през Ботев и Тарзановата пътека. Там спим и на другия ден се прибираме.

16. За какво мечтаеш?

За подреденост и адекватност. За реципрочност на положените усилия. Когато положиш правилните усилия да получиш правилния резултат.

17. Пожелай ни нещо или сподели любима мъдрост за финал.

Пожелавам си да вървим в една посока.