Триглавският пътепис – част I

Привет, Хаймани!!!

Днешната история в Приказки за бири и баири ще е точно за… Ами за бири и баири!

Предният уикенд едни приятели бяха така добри да ни замъкнат в района на Триглав. Уж казаха, че ще е банкет, ама рязко се оказа, че в събота са ни приготвили и уникалното преживяване да минем пеша има-няма 25 километра до ракията и салатата. По тоз повод ще искаме реванш лятото.

Майтапът на страна – бяхме си подготвени какво ни очаква, къде отиваме и какво искаме да видим. Както казва един друг приятел, който посмъртно не можем да качим на нито един баир „Пичове, хич не мрънкайте, никой не Ви е пращал там!“. Ммм да! Кеф цена нЕма!

Ще си позволя два реда суперлативи за Ицо и Стоян. Момчета, уникални сте! Благодарим Ви, че споделихте с нас това преживяване. Благодарим за емоциите, изпитите ракии и бъдещите общи планове. В Мацкисс вярваме, че нищо в този живот не е случайно, в този ред на мисли твърдо не вярваме и че запознанството ни с вас е такова. Поздрави от нас!  

Толкова по въпроса с хвалбите и суперлативите. С Ицо и Стоян ще се видим през м.Май 2022, когато са обещали да ни покажат едни много интересни и не толкова комерсиални места в Странджа. Ако смятате, че това е вашето нещо – следете календара ни. А сега обратно към Триглав.

Тръгваме. Разделихме се в две коли на анималистичен принцип – кокошките в едната, кочовете в другата.

Според Глобалната система за позициониране (накратко GPS, хвала на Министерството на отбраната на САЩ, че хвърля по около 400 млн. щ.д. годишно за поддръжката на таз благинка) трябваше да се озовем в село Тъжа след 4 часа. Само дето тея лаици от Пентагона грам не са отчели факта, че Гошко огладнява на всеки два часа. И не, Гошо не е дете, просто понеже е добър син още спазва хранителният режим наложен от майка му… преди цели 40 години. Та, по тоз повод ние се озовахме на центъра на село Тъжа след 5 часа. Обаче понеже е хубаво човек да отчита и положителната страна – благодарение на Геша почти няма точка в България, където да не знаем къде пекат кебапчета.

До село Тъжа можете да стигнете и с родното БДЖ, ако тая романтика Ви понася. Иначе колите се оставят в края на селото, като според местните от години не е имало проблем.

На центъра на селото трябваше да се срещнем със Спас. Нищо не знаехме за него, освен, че е рейнджър и ще дойде да ни вземе яденето и пиенето. Със свито сърце му ги дадохме, барабар с мекото френско сирене на Добрев. Честно, кой носи меко френско сирене в Балкана е въпрос, на който все още не съм измислила разумен отговор.

Колкото до Спас… Човека е култов! Ако ми позволи следващият път ще ви разкажа малко повече за него. За сега ще се огранича само с факта, че държи две много симпатични къщички до х.Триглав, опитомил си лисица, храни една мечка до хижата и е неизчерпаем извор на истории. Казва за себе си, че не е хижар, защото в хижата щял да е длъжен да приема всякакви хора, даже и такива, дето не хареса. А Спас искал да посреща и да изпраща приятели. Поласкахме се! Супер готино впечатление ни направи и факта, че в събота беше нарязал салатата, докато ние се прибирахме от вр.Марагидик. Поздрави, Спасе! И Наздраве!

И тъй Спас драсна с Нивата и все вадънлъците за банкета. Впрочем според Венетка истинското име на тая кола било Лада „Ливада“. Научих го там, ама не мисля, че някога повече езика ми ще се пречупи да каже „Нива“.

Пътя към хижата започва в края на селото, по широк коларски път. До горе се стига и с по-висок автомобил, можете и да си наемете някой от местните да ви закара ама…. Айде, моля ви се! Не това е идеята. Синята маркировка подсича пътя за коли на няколко места. Ние се справихме за 3 часа и половина с моите цигари, снимките, почивките, брането на гъби и на Геша междинните хранения. Попинз ни скастри, че сме се мотали, според нея сме били абсолютно способни да вземем 10те километра за под 3 часа. Гледаме виновно и кимаме с разбиране. Блажени верующите!

В началото на ноември светлата част на деня е по-кратка, ние тръгнахме от селото към 15.00, съответно крачихме на челници в последният един час. Нямаше да има драма, ако не бяха предупредителните табели, че в Парка има мечки, които са най-активни около свечеряване. О, Джийзъз, о, крайст! Но, понеже Илена е прочела на информационната табела, че ако иска да избегне близка среща трябва да вдига шум – извади канчето и в следващият един час изнася антимечков концерт. Разбирай така хлопа с ключ по това канче, та ако изобщо остана мечка по тоя дял на Стара планина или е глуха или е с много изкривен музикален слух.

Час и половина след нас пристигнаха трима младежи, с които се разминахме по път. Видели мечка. Ние се натъкнахме само на една сърна. Очевидно глуха.

Спас е запалил скарата, която е в процепа на една скала. Едно от най-гениалните барбекюта, сътворено с минимална човешка намеса. Впрочем тук идвала мечката.

И тъкмо, когато метнахме мръвката на скарата пристигнаха Ицо и Стоян. То бива бива да нацелиш момента, ама да дойдеш баш коги масата е сложена си е организирано активно мероприятие според нас.

Следва продължение…