Част I – четете тук
Вечерта си мина стандартно – песни танци и маршрути за следващият ден. Решихме, че по старата максима си лягаме кой когато иска, ставаме кой когато иска, ама сутринта тръгваме в 8.30 за Марагидик. Добрев и Митака ги оставихме последни на масата да мислят дали не искат да тръгнат към Кадемлията на челници. Ако бяха тръгнали или барем умуваха по-тихо можеше и да им се получи. Уви, вдигаха такава аларма, че се наложи принудително да им секнем порива с групова интервенция „Вие няма ли да си лягате?“.
С цялото мотане, боя за банята, закуската успяхме да тръгнем в 8.20. Маршрута започва със спускане през гората, докато излезем на коларския път за хижа Тъжа.
Първата ни спирка е Хайдушкото хоро. Mестността се намира по маршрута, който в началото следва Русалийския проход, служил за преминаване на Стара планина още от времето на келтите и древните римляни. Хайдушкото хоро е малка полянка, намираща се под местността Голяма равна. Целият район е пропит от легенди и исторически предания, които един ден с удоволствие ще обсъдим със Спас на по ракия. Сега обаче е време да продължаваме, ако искаме да скъсим максимално времето на челници. Че ще замръкнем е ясно…
Продължаваме по синята маркировка с песни. Буквално. Това Лили Иванова, това Веско Маринов, Любе, Ахат, Гюрга Пинджурова – всичките ги знаем! Оправдаваме цялото това виене с факта, че се пазим от мечките. И ако снощи след канчето на Илена останаха само глухите, то днес след потресающото ни изпълнение на Софи Маринова са останали само мъртвите. Мечки няма! Да живеят мечките!
Добрев и Митака продължават да спрягат варианта да качат Кадемлията. Приложихме им груповата интервенция „Въри, въри, нидей рива!“.
На това място маркировка няма, но е абсурд да кривнете където и да е – пътят е с размерите на магистрала, криволичи около планината. Неприятното е, че през цялото време сте по макадам.
Час след началото и няколко завоя по-късно се озоваваме пред Кадемлийското пръскало – един от най-големите и внушителни български водопади. Спуска от старопланинския склон с главозамайваща скорост, изсипвайки ледените си води директно в пропастта от височина около 70 метра.
Той не образува каскади и стъпала, а водната струя среща скалите в подножието с изключителен грохот, който се носи над цялата околност. Под „Кадемлия“ има буен карстов извор и малка пещера, в която до късно през лятото се запазва лед.
Името на водопада и върховете Малък и Голям Кадемлия идват от „късмет“ (тур. – „кадем“). Връх Голям Кадемлия (2276м.) е вторият по височина връх в Стара планина и е „барометър“ за живеещите из Казанлъшкото поле – когато мъгла обгърне темето му се знае, че ще вали. А това си е „късмет“.
Колкото до местното наречие „пръскало“ – в Рила водопадите са наричани скакавици, в Родопите- падала, а в Стара планина – пръскала. И цялото това разнообразие в един език! Спомнете си го, когато ви кажат, че ескимоските народи имат 50 думи за сняг.
Точно пред водопада има голяма хоризонтална скала. Според Стоян лятото местните пристигали с чадъри, столове и опъвали софрата под пръските на водопада. Според нас ни излъга за да ни гледа сеира как се катерим по камънака. Все пак му се вързахме.
Тук се отплеснахме не само в описанието, ами и във времето, което прекарахме тук. А деня е кратък и Попинз ни строява да се забързаме. Гледаме виновно и кимаме с разбиране. Продължаваме, като рязко сме сменили жанра и ръмжим „Бира, секс и rock & roll” на Георги Минчев. В наша защита – браним се от мечките и сме чели изследване, че крещенето сред природата сваля стреса. След малко по-малко от два часа излизаме на „голямото кръстовище“ – местността Смесите. Идвайки от Пръскалото (пътя за х.Русалка) тук се отклоняваме на ляво към х.Мандрата и х.Тъжа. До тук с нашето айляшко темпо сме се справили за по-малко от 3 часа. От дясно има база на МВР и… частна къщичка, представете си.
На хижа Тъжа сме след точно 3 часа. Удряме лактите на масата на тераса. Уцелихме прекрасно време през целият уикенд. Ноември е, обаче ние сме по тениски. Слънчево е, шарено е, есенно е. Даже няма вятър. Прекрасно е!
Няма да повярвате, ама на Геша пак му е време за ядене. На останалите ни е време за бири, менти и мастики. Впрочем тук последните две се продават в патрончета. Култово!
Малко почивка и продължаваме към върха. Митака и Добрев пак обсъждат варианта да отидат до Кадемлията. Тоя път нямаше интервенция, само ги погледнахме лошо. Тръгнаха.
За разлика от пътя до х.Тъжа, където почти през цялото време се върви по равно, тук вече посоката е само нагоре. След боба и бирите на хижата се справихме за около два часа. Маркировка няма. Вселената крещи „Оправяйте се!“. Пътеките обаче са утъпкани и като цяло е трудно да се объркате.
Ето ни на връх Марагидик (Мара Гидик) или още познат като Русалка. Висок е 1889 метра. Разположен северно от централното било и се вижда от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето. От върха се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима и гр. Априлци, към част от Северния Джендем и Предбалкана. Западно от него е разположена седловината, през която Русалиийският проход се прехвърля от Северна в Южна България.
Има няколко легенди за това, от къде произлиза името на върха.Oбщото между всички е, че в тях присъства смела българка на име Мара. Избрах си да ви разкажа най-красивата според мен, в която се разказва за сестрата на цар Иван Шишман. Княгиня Мара била обречена за харема на султан Мурад. На път за Одрин тя минала по тия места и пожелала да погледне родината си от този връх. Изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).
Време е да се връщаме. Бързо кафе на хижа Тъжа, което за някои странно защо много приличаше на бира и една идея по-стегнат ход. Последната част, точно преди Спас е изкачването през гората и ще е добре да е колкото се може по-малко на светлината от челниците. Замръкнахме само за половин час, като накрая събирахме дърва за скарата. Точно в 18.00ч. Спас ни посрещна с думите „Айде бе, цял ден Ви чакам да слагаме масата!“. И наистина – беше сложил масата, нарязал салатата и запалил скарата. Наречете ме глезла, ама е хубаво да те посрещнат така, пък! Общият преход за деня беше 9 часа и половина с почивките, снимките, обяда и 700м. денивелация. Като изключим продължителността, маршрута не е от тези, дето те карат да се псуваш наум де на майната си си тръгнал.
Следва трета част…