Част I е ето тук
Част II – тук
Вечерта ни дойдоха гости. Как става тоя номер когато ние сме на гости не ми стана ясно. Принципно няма лошо – колкото повече, толкова повече е казал Мечо Пух. Двойка – мома и момък.
Така се озовахме на една маса с нея. Съвсем умишлено няма да ѝ кажа името на момата, ще я наричаме Гугутка.
Не ме разбирайте погрешно – ние сме супер позитивни и отворени хора. Но когато нахлуеш при 10 човека… Някак си е редно да кажеш барем едно „Добър вечер“ бе, мама му стара. И съответно да не се учудваш, когато след 5 часа скочиш с изречението „Ама ние не се запознахме“ и получиш в отговор „Айде нЕма нужда!“
Обаче Гугутка много иска да се намеси във всеки разговор. Така влезе и в обсъждането, че когато съмне, трябва задължително да купим бира Триглав на другарчето, за което стана дума в част първа, че не стъпва на баир.
– А, ми то бирата в хижата свърши. Аз изпих последната. – и нещо се случи….
Нейде далече насред Вселената Богът на бирата удари с юмрук. Издаде страшен тътен, и Великата халба в ръката му се пръсна на милиарди частици. В това време нейде на Земята Кръпката наду хармониката и се понесе „Няма бирааааа“. Ама някак жално, като на опело. Богът на бирата отрони сълза. И тая сълза премина през галактики и измерения и частица от нея падна в сърцето на всеки фен на бирата. В тая минута другарчето, дето не ходи по баири изпитало странно чувство на тревожност. Попинз погледна лошо. Тя обича бира. Много, много обича бира. Когато за пръв път я срещнахме Венетка я попита иска ли кола. Грешка, която никога повече не е допускала. Погледна със същия поглед, както сега – Анатема!
Тука си го представете като индийски сериал – драматичен безмълвен близък 10 минутен кадър на всички втрещени от новината, че Гугутка е изпила последната бира. Ако ще ви е по-лесно представете си физиономиите на проф.Кантарджиев по време на брифинг на НОЩ.
Спас разруши тишината. Голяма работа, ще минете утре през Горно Сахране, там е пивоварната, Ганка ще Ви даде. – Алелуя, бейби! Нейде далече насред Вселената Богът на бирата се усмихна.
Да, ама Гугутка имаше още какво да каже:
– Оооу, те няма да Ви дадат. Нямате бутилки! –
– Оооу, що ти не… По-добре да си лягаме, че стана време за ставане.
Съмна. Всичко което звучи в главата ми е „Кръчмата на Спас“ на Георги Минчев:
Неделя сутрин, всички спят,
мухите само тихо бръмчат!
Глава ме цепи, но няма как –
ще трябва от леглото да провеся крак!
На небето няма бира, на земята обаче се намира!
Затова нека халбите да вдигнем, а когато горе стигнем –
там ще пием к’вото Бог даде!!!
Който не вярва да дойде при нас – В неделя сутрин, в кръчмата на Спас!
Според Венетка си измислям и такава песнЯ нямало.
Казваме довиждане на Спас, с уговорката, че ние сме като злите болести – винаги се връщаме 😁. Най-вероятно септември 2022г.
Време е за тръгване. Бърз ход до Бабското пръскало, мостчето е разбито, но въпреки всичко е възможно да се преджапа през реката за да излезете на панорамната площадка. Нас… ни домързя.
Денят е прекрасен, има време да слезем и да се върнем до Варна в що-годе нормален час без да се напъваме.
Стигаме до колите, следва драматична раздяла с Ицо и Стоян и обещанието за нови бири и баири.
И газ! Следваща точка – Горно Сахране! Една бира да е останала в това село, ще се бием за нея! Въоръжени сме с челници, суджук и биологично оръжие под формата на чорапите от прехода вчера. Влизаме в селото – не е трудно да ги намерите, най-малкото защото всеки, който срещнете може да Ви упъти. Ако все пак срещате трудности – на ФБ страницата им има телефон, на него наистина отговаря Ганка. Точно тя ни посреща и пред къщата. Няма и нищо против да ни продаде бира и да ни разкаже за пивоварната.
Важна бележка: Гугутке, мила, какина! Никой не ни пита за бутилки, представяш ли си!
Да се върнем при бирата.
Триглав Крафт Брюинг ЕООД е пивоварна, регистрирана през 2020г. и е естественото продължение на едно хоби на любител пивовар, превърнало се в голямата мечта.
Ганка казва, че никак не е било лесно, и ако е предполагала през какво трябва да се премине – изобщо е нямало да се захваща. Ей в такива моменти много ме е яд! Да, вярно е, че трябва да има контрол, ама у мен битува странното усещане, че Държавата вместо да помага на малкия бизнес прави всичко възможно да го души.
Но, както казал безсмъртният Христо Проданов – „Където има воля, има и път!“. И така след около 3 години успяват да покрият всички изисквания на Агенция по храните и Агенция Митници. И така юни 2021г. стартира производството на светъл и тъмен ейл. Да си призная – нищо не разбирам от бира. Но пък за сметка на това – имам експерти до себе си в лицето на Попинз и другарчето, дето мрази баири, които ме осведомиха, че:
Триглав светло е светъл ейл, деликатно охмелен и много приятен за пиене с леки цитрусови нотки и изразен малцов вкус.
Триглав тъмно е тъмен ейл (логично) с богат малцов вкус с ясно изразени нотки на шоколад и карамел.
Да живеят експертите! Наздраве за тях с по един Триглав!
Бирата им е изцяло натурален продукт, произведен от естествени съставки, без консерванти, нефилтрирана, непастьоризирана. И един изключително впечатляващ факт – произведена е съгласно разпоредбите на немският Райнхайтсгебот – Закон за чистотата на бирата от 1516г., според който за производството на пенливата напитка могат да се използват само вода, хмел, малц и бирена мая. И всичко това постигнато в една къщичка в село Горно Сахране. Обичам таз земя голяма! И се гордея с нея и хората като Ганка, които не мрънкат, а действат.
За съжаление ограниченията около пандемията от Covid-19 са принудили голяма част от бизнес партньорите на пивоварната да преустановят временно или постоянно работа и в момента разчитат на частни клиенти.
И ако ей сега осъзнаете, че още не сте купили подарък за Коледа – можете да поръчате един кашон за любим човек. Ще подкрепите българското, ще подкрепите малкия семеен бизнес и не на последно място – ще блеснете с уникален подарък за празниците. Доставят с куриер в цялата страна и цената е около 2л. на бутилка. Спецовете казаха, че това са престъпно малко пари за това качество.
Ганка беше така добра да ни покаже Светая Светих – мястото, където държат готовата продукция и открехна леко вратата на помещението, където се случва магията.
През цялото време, докато тази слънчева, усмихната жена ни говореше си мислех, колко е хубаво, когато човек прави нещата с любов. И колко много си личи. Усещане, което са изпитали и останалите.
Тук, с по един кашон бира за из път приключва нашият уикенд в района на хижа Триглав.
А нейде далече из Вселената Богът на Бирата ликуваше!
Бирата е жива затова трябва по най-бързият начин да я докараме до хладилниците във Варна.
А и за съжаление – утре сме на работа.
Но както винаги казва Чочко – ако не се приберем, как ще можем да тръгнем пак?
Поздрави, Хаймани! И до нови срещи в Приказки за бири и баири.